Новият съюз между Египет и Турция, насочен към преодоляване на дългогодишните разногласия в Близкия изток, се сблъсква с първото си голямо предизвикателство – нарастващата политическа криза в Либия, свързана с контрола върху петролните ресурси на страната.
Отношенията между Египет и Турция се влошиха след Арабската пролет през 2011 г., когато египетският президент Абдел Фатах ал-Сиси извърши преврат срещу ислямисткия му предшественик Мохамед Морси, съюзник на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. След години на напрежение, миналата седмица Сиси и Ердоган подписаха над 30 меморандума за разбирателство, с цел увеличаване на търговията до 15 милиарда долара за следващите пет години. Това споразумение цели както да стимулира икономиките на двете държави, така и да отговори на общата загриженост за войната в Газа.
Турция подкрепи правителството в западната част на Либия, изпращайки оборудване и войски през 2019 г., за да предотврати падането на Триполи под атака на военачалника Халифа Хафтар. Хафтар, подкрепян от Египет, Обединените арабски емирства и Русия, контролира източната част на Либия. На срещата между Сиси и Ердоган в Анкара миналата седмица, двамата лидери се съгласиха да преодолеят различията по отношение на Либия, но практическите последствия от това обещание остават неясни.
Турция и Египет укрепиха сътрудничеството в сферата на енергетиката.
Наскоро кризата се задълбочи след уволнението на управителя на централната банка на Либия, Садик ал-Кабир, преди три седмици. След като избяга в Турция, Кабир изрази страх за живота си и твърди, че отстраняването му е политически мотивирано от правителството в Триполи, което води до конфликт относно разпределението на петролни ресурси. Централната банка, управляваща най-голямото петролно богатство в Африка и притежаваща валутни резерви от 80 милиарда долара, се оказа в центъра на политическия конфликт.
Алиа Брахими, специалист по Близкия изток, подчертава, че конфликтите в Либия произтичат от борба между елитни семейства за контрол над икономическите ресурси, което променя стратегическите интереси на Турция. Въпреки значителните инвестиции в източната част на Либия, Турция може да не предостави безусловна военна подкрепа на правителството в Триполи.
ИЗВЪНРЕДНО! Турция поиска да се присъедини към БРИКС.
Западна Либия предостави на турските войски почти пълен имунитет чрез меморандум за разбирателство, което прави отказът от подкрепата на правителството в Триполи значителна жертва за Турция. ООН и западните посланици призоваха за разрешаване на кризата с Кабир чрез консенсус, който вероятно ще включва неговото временно връщане.
„Международната общност отново е в състояние на пълна криза по отношение на Либия, осъзнавайки, че нейните икономически проблеми могат бързо да ескалират, превръщайки страната в нов източник на нестабилност в Средиземноморието“, коментира един от наблюдателите. „Последиците за сигурността, включително миграцията и нестабилността, са от съществено значение. Но все още няма дългосрочен план за разрешаване на разделението в страната, и корумпираните финансови интереси на елита продължават да изпразват Либия.“
Източник: theguardian.com
Превод и редакция: Mediamall