Ново проучване доказва мащабна тектонична активност в лунните морета

26/02/2026 10:08 от Пламен Ангелов

ново проучване доказва мащабна тектонична активност лунните морета

Глобална карта на хиляди новооткрити разломи показва, че естественият спътник на Земята продължава да изстива и да се свива, което създава сеизмичен риск дори в най-спокойните на пръв поглед региони.

Дълго време се смяташе, че тъмните базалтови равнини на Луната, известни като лунни морета, са геологично мъртви и стабилни зони. Нови научни анализи обаче категорично опровергават тази представа. Оказва се, че лунните трусове са много по-разпространени и често срещани, отколкото сочеха данните от ерата на мисиите Аполо. Това откритие променя изцяло стратегията за бъдещото заселване на спътника.

Скритата динамика на лунните морета

Учени от института Смитсониън в САЩ съставиха първата глобална карта на т.нар. малки морски хребети. Това са тектонични структури, образувани при приплъзване на пластовете в базалтовите равнини. Чрез изображения с висока разделителна способност от Лунния орбитален разузнавач (LRO) на НАСА са идентифицирани над 2600 такива сегмента по цялата повърхност. Много от тях са на възраст под 50 милиона години, което в геологичен план означава, че процесите са активни и в момента.

Луната се свива като изсъхваща ябълка

Причината за тези трусове е постепенното охлаждане на вътрешността на Луната, започнало преди милиарди години. Тъй като ядрото изстива, целият спътник бавно намалява обема си. Този процес причинява „бръчки“ по повърхността, подобно на кожата на изсъхваща ябълка или стафида. Когато напрежението в кората стане твърде голямо, се стига до внезапни размествания на пластовете, които генерират мощни плитки трусове. За разлика от земните земетресения, лунните могат да продължат с часове поради липсата на вода в скалите, която да абсорбира енергията.

Предизвикателство за бъдещите колонизатори

Новите данни са директно предупреждение за програмата Артемис и плановете за изграждане на постоянни хабитати. Тъкмо лунните морета бяха считани за най-безопасните места за кацане и строителство заради техния равен терен. Сега става ясно, че инфраструктурата там ще бъде изложена на постоянен сеизмичен риск. Проектирането на бъдещите лунни бази ще трябва да включва сериозна защита срещу вибрации и потенциални разломи, които могат да компрометират херметичността на модулите.