Има една абсурдна дейност - усилието да помагаш на ангел в беда. Има ангели, които се правят на хора. Даже живеят по човешките закони. Хранят се, студено им е понякога, даже плачат.
А книгите и лекциите му са велики!
Съпругата му, достоен, горд и невероятно талантлив творец (ще ви разказвам друг път за нея) помоли за помощ. Не искам да си представям какво и коства. Но нещата стоят по следния начин:
Дългоочакваният български гений, който взриви умовете в средата на 90-те, с книгите си “Бунтът на Бездарниците” и “История на Лингвистичното Лицемерие” д-р Тимен Тимев е на границата на оцеляването. Написалият най-невероятните книги на български език, превърнали се в бестселър и “библия” на младото поколение, номиниран за Нобелова премия по литература през 2009, днес е в пълно забвение. Налага му се да преживява със социална пенсия от 270 лева и с тежка неизяснена неврологична болест, без да има възможност да замине за лечение в чужбина. Д-р Тимев, известен също като Йохан Гемол, е не само гениален писател - единственият след Гьоте и Томас Ман, написал нова версия на Фауст, но и учен енциклопедист - с изпреварващи времето си хипотези: за Третата мозъчна хемисфера; Хиперлуцидна физика; Квантова теория на съзнанието; Способен ли е Интернет да придобие съзнание. За съжаление, не успява да се пребори с властващия в момента световен научен елит и много от трудовете и идеите му са откраднати или неразбрани. Проф. Льовит от Калифорнийския Университет в Сакраменто, е написал, че един ден гласът на д-р Тимев ще бъде чут в Америка. Въпросът е - къде е неговият глас тук, у нас - и защо трябва да убиваме гениите си с тотална изолация и мълчание? В унизително прикриване и бедност. “Прочетете тази книга и си подпалете библиотеката” (от печата) - всичко около него е скандално и изключително. Всяка негова книга може да замести стотици други, а по енциклопедичност и духовна стойност трудно може да се намери аналог в световната култура. Всеки, който е присъствал или слушал негови лекции, знае, че е медиум с вулканична мисъл, за когото не се намери място в нито един български университет. Репресиран както през комунизма, когато безуспешно се явява на 14 конкурса за хабилитация, така и днес, когато би могъл на бъде професор поне по 14 дисциплини, той е в пълна изолация. Изключителните хора не са приоритет на нито една институция. Нима някоя керемида или зид са истинските паметници на културата, а тези, които създават самата култура не са част от националното ни богатство? Срамувам се от българския си ген, който ни подхвърля безутешно от чувство за малоценност към чувство за свръхценност. Нима гениите са гении само когато са мъртви, и ние примирено очакваме да вградим дълга си във Фондация или читалище на негово име?
Това е един кратък апел, към всички, които могат да бъдат докоснати от съдбата на този изключителен човек. На бездушието на обществото, можем да отвърнем с най-висшата добродетел - състрадание в действие."
Соня Момчилова