САЩ и ЕС преодоляват различията си и се доближават до споразумение за осигуряване на масивен заем за Украйна. Като използва руски активи, замразени на Запад като обезпечение.

Путин разреши използването на американски активи в Руската федерация в отговор на изземването на руски активи.

С финансовите министри от седемте най-големи икономики в света, които се събират през следващите два дни в Италия, Вашингтон все още настоява да спечели скептичните европейци за последния план на САЩ, който може да струва около 50 милиарда долара. Цифрата е по-малка от първоначалното амбициозно търсене на Америка, но все още е много повече от това, което ЕС е приел.

Западните правителства обмислят — и оспорват — алтернативни начини за набиране на пари за Киев на фона на опасенията, че съществуващите средства са на изчерпване. Безмилостният натиск на Русия да превземе повече от територията на Украйна продължава, докато евентуалното преизбиране на Доналд Тръмп в Белия дом през ноември може да сложи край на значителната подкрепа на САЩ за Киев.

ЕС одобри план за използване на доходите от руски активи в помощ на Украйна.

Руските държавни активи бяха замразени в Европа веднага след нахлуването на президента Владимир Путин в Украйна през февруари 2022 г. Оттогава те са били инвестирани и печелят лихва. След месеци на разногласия правителствата се съгласяват с плана да използват тази лихва.

Незабавна сделка

Разговорите ще се проведат по време на среща на финансовите министри от Г-7 в Стреза, живописен град на езерото Маджоре в Северна Италия, въпреки че официалните лица ограничават очакванията за незабавно споразумение.

Използването на замразени активи „е сигурен източник на финансиране“. Това каза пред репортери в четвъртък министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън, която от месеци настояваше на своите европейски колеги по въпроса.

„Важно е Русия да осъзнае, че няма да бъдем възпрени да подкрепим Украйна поради липса на ресурси.“

В знак, че страните се обединяват, френският финансов министър Бруно Льо Мер каза в сряда, че приветства „развитието на американската позиция“. Той я описа „в съответствие с международното право“.

Това е от ключово значение, тъй като Париж каза, че първоначалната американска идея за изземване на активите в тяхната цялост - които биха могли да струват около 250 млрд. евро - е правно рискована.

Йелън каза, че се надява разговорите в Стреза да проправят пътя за официално споразумение по време на среща в средата на юни на лидерите на Г-7 в Пулия, Италия. Въпреки че важни технически въпроси ще трябва да бъдат разрешени преди това.

Но въпреки разбирателството, сделката все още е далеч от сключена. Европейски служители, които се противопоставят на плана на Вашингтон, отбелязват, че по-голямата част от замразените активи се държат от тяхната страна, което означава, че всякакви последици ще засегнат Европа.

Роля в играта

Най-мощните столици на САЩ и Европа отдавна са в противоречие относно плановете за използване на над 250 милиарда евро руски активи, които са били обездвижени на Запад, за да подкрепят Украйна. Вашингтон подкрепя пълната конфискация на активите, докато най-големите страни в ЕС - Германия, Франция и Италия - избягват идеята, страхувайки се, че това ще създаде финансова нестабилност в еврозоната и ще ги остави отворени за правни действия.

Тази седмица ЕС подписа план за използване на 90% от печалбите, генерирани от замразени руски активи в Европа, около 3 млрд. евро, за закупуване на оръжия за Украйна.

„Ние подкрепяме решението на ЕС да оползотвори неочакваните печалби от тези активи. Също така обаче трябва да продължим нашата колективна работа.“, каза Йелън.

Съгласно компромисното предложение САЩ ще използват годишните постъпления от 3 млрд. евро, за да изплатят много по-голям заем, според множество служители, запознати с процедурите.

„Ние ще работим върху предложението на САЩ с открит и конструктивен подход, за да постигнем цел по този основен въпрос за финансова подкрепа за Украйна до края на Г-7 в Стреза.“, каза Льо Мер.

Няколко официални лица казаха, че важни елементи от водения от САЩ план - като се започне от размера на заема - ще трябва да бъдат определени в Стреза, която беше домакин на конференция през 30-те години на миналия век, на която европейските нации се обединиха срещу нацисткия лидер Адолф Хитлер.

Европейските служители се стремят да изградят резервен план за изплащане на лихвите, ако войната приключи и активите бъдат върнати на Русия.

Потенциално решение е страните от Г-7 да гарантират съвместно заема, но тази идея е замъглена от правна несигурност. Йелън обаче омаловажи тези опасения в четвъртък, предполагайки, че всяко мирно споразумение за прекратяване на войната би могло да се отнася до руската компенсация на Украйна и да осигури изплащане на заема от Г-7.

Представител на Европейската комисия призна, че разликата между позициите на ЕС и САЩ е намаляла значително през последните месеци. Но каза, че фундаментални въпроси остават да бъдат решени.

Една пречка е, че ЕС се опасява, че предложението на Вашингтон може да се сблъска със съществуващия план на блока да използва печалбите от активите за закупуване на оръжия за Украйна.

„Има риск от припокриване... говорим за едни и същи пари, с изключение на това, че едните ще бъдат раздадени директно, а другите ще бъдат използвани за издаване на повече дългове“. Това заяви втори служител на Комисията.

Конгресът на САЩ миналия месец даде на президента Джо Байдън законови правомощия да конфискува от 5 до 8 млрд. долара руски активи, държани в САЩ, въпреки че администрацията подчерта, че иска да действа съвместно с Г-7 и европейските съюзници по въпроса.

Двупартийна група законодатели заявиха миналата седмица, че подкрепят подхода на администрацията на Байдън за намиране на „творчески механизми“ за използване на активите, държани в Европа.

Превод и редакция: Mediamall