Климатичните цели вече не могат да останат само политически декларации – те трябва да бъдат превърнати в проекти, които могат да получат финансиране. Това беше водещото послание на Istanbul Climate Finance Summit, който се проведе на 4 септември в Istanbul Finance Center и се превърна в един от ключовите подготвителни форуми преди COP31 в Анталия.

Срещата под мотото „От визията за COP31 към финансирането на климатичните действия“ събра представители на турското правителство, международни финансови институции, банки, инвеститори и бизнеса. Основните теми бяха чистата енергия, зелената индустриализация, устойчивите градове, финансирането за адаптация и механизмите за мобилизиране на частен капитал.

Сред основните участници в откриването бяха турският министър на околната среда, урбанизацията и климатичните промени и президент на COP31 Мурат Курум, министърът на енергетиката и природните ресурси Алпарслан Байрактар, вицепрезидентът на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB) Аджай Бхушан Пандей и представители на банковия сектор.

Курум: Климатичното финансиране е инвестиция, а не разход

В центъра на откриващата дискусия беше огромната разлика между необходимото и наличното климатично финансиране.

Мурат Курум подчерта, че средствата за борба с климатичните промени не трябва да се разглеждат като допълнителен разход, а като инвестиция, която може да предотврати много по-големи икономически и социални загуби в бъдеще.

По данни, представени от него на форума, глобалната необходимост от климатично финансиране вече се оценява на между 7,5 и 9 трилиона долара, докато мобилизираният капитал е приблизително 1,9 трилиона долара. Това оставя огромна финансова празнина, която не може да бъде запълнена единствено с публични средства.

Курум призова световните лидери да насочат повече ресурси към чистата енергия, електрификацията, водната сигурност, устойчивите градове и зелената индустрия.

Байрактар: Публичните средства няма да бъдат достатъчни

Същото послание отправи и турският енергиен министър Алпарслан Байрактар.

Според него енергийният преход изисква фундаментална промяна на електроенергийната инфраструктура, но държавните бюджети сами не могат да осигурят необходимия капитал.

„Публичното финансиране само по себе си няма да бъде достатъчно“, посочи Байрактар, подчертавайки необходимостта от участие на частни инвеститори, банки за развитие, международни финансови институции и дългосрочни институционални инвеститори.

Той заяви, че само Турция ще се нуждае от най-малко 80 млрд. долара инвестиции в електроенергийната инфраструктура до 2035 г.

Енергийната политика на страната, според Байрактар, трябва едновременно да постигне три цели – сигурност на доставките, по-малка зависимост от вносна енергия и изпълнение на климатичните ангажименти, включително целта за нетни нулеви емисии до 2053 г.

Първа конкретна сделка: 400 млн. евро за Мраморно море

Един от най-важните практически резултати от срещата беше подписаното споразумение между Турция и Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции.

Първият етап предвижда около 400 млн. евро инвестиции в екологични проекти в района на Мраморно море. Финансирането ще бъде насочено основно към модерни съоръжения за биологично пречистване на отпадъчни води.

Проектът е пряко свързан с проблемите, причинени през последните години от т.нар. морска слуз – масово разпространение на морска слуз в силно индустриализирания регион, което застрашава екосистемите и риболова.

Споразумението беше подписано от Мурат Курум и вицепрезидента на AIIB Аджай Бхушан Пандей именно по време на срещата в Истанбул.

За COP31 това е важен пример за принципа, който турското председателство поставя в центъра на своята програма – превръщане на политически климатични цели в конкретни, финансирани инвестиции.

Зелената индустрия и малките предприятия

Сериозно внимание беше отделено и на трансформацията на индустрията.

В специална сесия с участието на Истанбулската индустриална камара, Европейската банка за възстановяване и развитие и представители на публичния сектор бяха обсъдени финансирането на зелената индустриализация, преходът към нисковъглеродно производство и достъпът на малките и средните предприятия до капитал.

Това е особено чувствителна тема за Турция, където голяма част от производствения сектор е интегрирана в европейските вериги за доставки и постепенно трябва да се адаптира към по-строги изисквания за въглеродните емисии.

Финансовите институции все по-често ще трябва да разглеждат декарбонизацията не само като екологичен въпрос, а и като фактор за конкурентоспособността на компаниите.

Банките искат повече „финансирани“ проекти

Председателят на Асоциацията на банките в Турция Алпаслан Чакар подчерта, че климатичните промени вече засягат директно икономическия растеж, финансовата стабилност, търговията и заетостта.

Според него големият проблем не е единствено наличието на капитал, а и липсата на достатъчно добре структурирани проекти, които банките и инвеститорите могат реално да финансират.

Чакар посочи необходимостта от по-силна връзка между международните финансови ресурси и местните инвестиционни възможности.

Точно тази идея стоеше и зад една от централните концепции на форума – преминаването от климатични ангажименти към finance-ready projects, или проекти с ясна финансова структура, оценен риск и реална възможност да привлекат капитал.

Застрахователите предупреждават за климатичния риск

Следобедните сесии поставиха акцент и върху климатичните рискове за финансовата система.

В панела „Climate Risks and New Strategies“ представители на застрахователния сектор обсъдиха ролята на застраховането при природни бедствия и адаптацията към климатичните промени.

Генералният секретар на Турската асоциация на застрахователите Йозгюр Обалъ подчерта необходимостта от по-добро прогнозиране и моделиране на климатичния риск, като посочи, че значителна част от изложените на природни бедствия активи остават незастраховани или недостатъчно застраховани.

Представители на турския катастрофичен застрахователен пул DASK поставиха акцент върху връзката между правилното ценообразуване на риска, превенцията и ограничаването на бъдещите финансови загуби.

„Мост“ между капитала и проектите

Сред обсъжданите инициативи беше и предложеният от Турция механизъм „Bridge“, чиято цел е да свързва наличния климатичен капитал с конкретни инвестиционни възможности.

Идеята е финансовите обещания да бъдат трансформирани в жизнеспособни проекти с измерими резултати – подход, който Турция възнамерява да постави сред водещите теми на COP31.

Това се вписва в основната философия на турското председателство: COP31 да бъде конференция, насочена не толкова към формулиране на нови обещания, колкото към изпълнение на вече поетите ангажименти.

От Истанбул към Анталия

Форумът в Истанбул беше част от подготовката за COP31, която Турция ще домакинства в Анталия през ноември.

Основната задача през оставащите седмици ще бъде международните климатични цели да бъдат преведени на езика на инвестициите – колко струва преходът, кой поема риска и как частният капитал може да бъде привлечен в проекти, които все още се възприемат като твърде рискови.

Първият финансов форум показа и основното противоречие пред COP31: капитал в световната финансова система има, но голяма част от развиващите се икономики продължават да плащат по-висока цена за него.

Затова разговорът в Истанбул не беше просто за повече климатично финансиране, а за по-евтино, по-дългосрочно и по-достъпно финансиране, което може действително да доведе до нови електропреносни мрежи, зелени заводи, устойчиви градове и проекти за адаптация.

Именно способността да бъде намалена дистанцията между климатичните обещания и реалните инвестиции вероятно ще бъде един от основните критерии, по които ще се оценява успехът на COP31.