Автоматизирана система да проверява решенията на ТЕЛК и НЕЛК, но без да може сама да задейства отнемане на права, спиране на плащания или отмяна на медицински експертизи. За това настоява омбудсманът Велислава Делчева, която предлага промени в подготвяните законодателни текстове за контрол върху медицинската експертиза. Според нея съществува риск хора с тежки и редки заболявания да бъдат подлагани на допълнителни проверки само защото случаите им се различават от обичайните.

Предложенията са изложени в становище по общ законопроект за изменение на Закона за здравето, който предстои да бъде разгледан на второ четене в Народното събрание.

Делчева настоява да отпадне разпоредбата, която позволява автоматизирана система да определя кои решения на ТЕЛК и НЕЛК са високорискови и да задейства тяхното преразглеждане.

Според омбудсмана предложените текстове не дават достатъчно яснота как ще се определя рискът, какви лични и медицински данни ще се използват и по какъв начин гражданите ще могат да оспорват резултатите.

Опасност от дискриминация на хора с тежки и редки заболявания

Един от основните проблеми, посочени от обществения защитник, е възможността автоматизираната система да определя необичайните медицински случаи като подозрителни.

Ако се използват самообучаващи се алгоритми или изкуствен интелект за откриване на отклонения, хората с редки заболявания, тежки или множествени увреждания могат да попадат непропорционално често в групата за допълнителни проверки.

Затова Делчева предлага системата да работи само по предварително определени, ясни и проверими правила, одобрени от човек, без използване на самообучаващи се алгоритми.

Оценката трябва да се основава на съдържанието на експертните решения и медицинската документация, а не на личните характеристики на гражданите. Видът на заболяването или адресът на пациента не бива сами по себе си да се използват като показатели за риск.

Ще могат ли да се преразглеждат стари решения на ТЕЛК?

Омбудсманът поставя и въпроса за вече издадените експертни решения.

Действащото законодателство допуска органите на медицинската експертиза по собствена инициатива да отменят, изменят или преразглеждат неправилни решения в тримесечен срок от постановяването им.

Новата разпоредба обаче не уточнява дали автоматизираният сигнал за висок риск би могъл да доведе до проверки след изтичането на този срок.

Според Делчева това създава правна несигурност за хората с увреждания, които разчитат на експертните решения за получаване на социални и други законово установени права.

Тя настоява софтуерната оценка да има единствено сигнална функция. Всяка последваща проверка трябва да се извършва от компетентен орган и при спазване на законовите срокове.

Гражданите трябва да бъдат уведомявани, да могат да представят документи и възражения и да получават мотивирано решение, което подлежи на обжалване.

Предлага се нов член в Закона за здравето

Вместо спорната алинея 9 на член 108а омбудсманът предлага създаването на нов член 108б, който подробно да урежда използването на автоматизираната система.

Предвижда се в закона изрично да бъдат записани целите на проверките, допустимите източници на информация, критериите за оценка, задължителният човешки контрол и правата на засегнатите граждани.

Делчева настоява още за ограничен достъп до чувствителните данни, регистриране на всяко влизане в системата, ежегоден публичен отчет и независим одит.

Преди въвеждането на технологията трябва да бъдат извършени оценки за въздействието върху основните права и защитата на личните данни.

Методиката за работа следва да бъде разработена след консултации с организациите на хората с увреждания и със становища на Комисията за защита на личните данни, Националния осигурителен институт, омбудсмана и Националния съвет за хората с увреждания.

НЕЛК и сега проверява част от решенията

Омбудсманът припомня, че действащата нормативна уредба вече предвижда контрол върху медицинската експертиза.

НЕЛК извършва периодични анализи и проверки на случаен принцип на не по-малко от 3% от необжалваните решения на ТЕЛК.

Според Делчева новите технологии трябва да подпомагат съществуващия контрол, а не да създават паралелен механизъм за преразглеждане на експертни решения.

Тя предлага парламентарната Комисия по здравеопазването да поиска становище от Комисията за защита на личните данни преди окончателното гласуване на законопроекта.

Омбудсманът смята още, че предвиденият двумесечен срок за въвеждане на новите правила е недостатъчен. Затова настоява разпоредбите да влязат в сила едва след приемането на методиката и приключването на необходимите проверки и оценки.