На 29 октомври 1912 г., в разгара на Първата балканска война, българската авиация извършва своя исторически пробив. Самолет „Албатрос F-3“, излетял в 9:30 часа от военното летище край Мустафа паша (днешен Свиленград) и пилотиран от поручик Радул Милков с наблюдател и бомбардир Продан Таракчиев, изминава 1 час и 20 минути на около 500 метра височина, извършвайки разузнаване и бомбардировка над Одринския район.
В самолета са взети „две бомби за проба“, привързани по импровизиран начин в кошове — решение, което показва колко експериментален и рискован е бил този полет. След широко кръгово разузнаване над града, екипажът открива важни прикрити позиции и насочва атаката към гара Караагач — стратегическа цел, чието разрушаване би нанесло материална и морална вреда на противника. Продан Таракчиев пуска бомбите, а самолетът, макар и с четири пробойни в корпуса, успява да се върне и да кацне благополучно в Свиленград.
След полета е съставен рапорт — документ, който поставя нов военен стандарт: задължителното рапортуване на обстоятелствата и резултатите от бойните полети. Този акт маркира началото на систематичното използване на авиацията за разузнаване и стратегическо въздействие — роля, която само ще нараства в следващите световни конфликти.
Полетът на Милков и Таракчиев е свидетелство за смелостта и иновативния дух в българските въоръжени сили в началото на XX век. С примитивни средства — импровизирани кошове за бомби и един германски „Албатрос“ — те доказват, че въздушната мощ може да промени хода на бойните действия. Гара Караагач остава в историята като една от първите железопътни цели, подложени на въздушна бомбардировка в световен мащаб.






