През октомври 2020 г. космическият апарат OSIRIS-REx, с размерите на ван, направи кратко кацане върху повърхността на астероида Бену – небесно тяло с диаметър 525 метра, намиращо се на 320 млн. км от Земята. Мисията на НАСА не се ограничи само до орбитиране и заснемане на астероида в продължение на две години, но включваше и събиране на ценна проба от прах и малки скални частици от рохкавата му повърхност.
Откритията бяха представени в две нови научни статии, публикувани в Nature и Nature Astronomy. Те разкриват, че на родителското тяло на Бену е имало наличие на вода и предлагат нови прозрения за химията на ранната Слънчева система.
Астероидите представляват остатъци от по-големи небесни тела, които са съществували в ранната история на Слънчевата система и са били унищожени при сблъсъци с други обекти. Те обикалят около Слънцето и се различават по форма, размер и химичен състав.
За разлика от метеоритите, които преминават през земната атмосфера и се изменят физически и химически, пробите от астероиди са в първоначалното си състояние. Това дава възможност да се отговори на ключови въпроси за еволюцията на ранната Слънчева система, формирането на планетите и възможния произход на живот.
Една от основните цели на мисията OSIRIS-REx е да свърже лабораторните изследвания на пробите с наблюденията от дистанционно наблюдение. Това ще подобри точността на астрономическите изследвания и нашите познания за Слънчевата система.
Капсулата с пробата бе внимателно запечатана, за да се предотврати замърсяване при завръщането ѝ на Земята. След кацането тя бе поставена в голям стъклен резервоар с ръкавици отстрани, позволяващи на учените да работят с пробата, без да я докосват директно. Резервоарът бе изпълнен с азот, за да се предотврати контакт с влагата и кислорода от земната атмосфера.
Халитът е изключително рядък в метеоритите – досега е открит само в три от стотици хиляди известни метеорити на Земята. Още повече, той е силно разтворим и може бързо да се разпадне при контакт с вода или въздух.
Други членове на екипа идентифицираха в пробите различни солни минерали като натриеви карбонати, фосфати, сулфати и флуориди. Тези минерали могат да се образуват чрез изпарение на солени разтвори, подобно на солените езера на Земята.
Когато бе сравнен химичния състав на солените минерали от Бену със солените отлагания на Земята, започна да се оформя картина на изпаряващи се солени води на родителското тяло на астероида, оставяйки след себе си солни отлагания като доказателство.
Откриването на солни минерали е важно не само заради следите от вода. На Земята тези минерали играят ключова роля като катализатор за образуването на органични съединения като нуклеобази и нуклеозиди – основни компоненти на биологичните процеси.
Макар на Бену да не е открит живот, двете нови изследвания показват, че неговото родителско тяло е било среда, богата на солени разтвори и органични молекули – идеални условия за формиране на градивните елементи на живота.
Откритията от астероида Бену предлагат нов поглед върху това, което може да се случва на отдалечени ледени тела в Слънчевата система, като например луната на Сатурн – Енцелад, и планетата-джудже Церера в астероидния пояс между Марс и Юпитер.
И двата обекта имат подземни солени океани. Могат ли те да поддържат живот?
Изследването на Бену продължава с анализ на пробите, събрани през 2020 г. В момента изследователите изучават времето на разрушаване на родителското тяло на астероида и търсят доказателства за въздействия, записани в минералите на пробите. Всеки нов резултат ни приближава към разгадаването на мистериите на Слънчевата система и възможния произход на живот извън Земята.