Реформата предвижда автоматично прехвърляне на спестяванията според възрастта и по-високи изисквания към фондовете, но срещна сериозна съпротива в пленарната зала.
Народното събрание прие на първо четене промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се въвежда мултифондов модел в допълнителното пенсионно осигуряване. Законопроектът е внесен от Министерски съвет на България и бе подкрепен от мнозинство в пленарната зала.
„За“ гласуваха депутати от ГЕРБ-СДС, ПП–ДБ, „ДПС – Ново начало“ и „Алианс за права и свободи“. Против бяха „Възраждане“, „БСП – Обединена левица“ и „Величие“, а част от ИТН и МЕЧ се въздържаха.
Срокът между първо и второ четене е три дни, което отваря път текстовете да влязат в сила от 1 януари 2027 г.
Същността на реформата е въвеждане на подфондове с различен инвестиционен профил:
- динамичен – за по-млади осигурени с по-висок риск
- балансиран – при навършване на 50 години
- консервативен – в последните години преди пенсия
Лицата, избрали т.нар. стратегия на жизнения цикъл, ще бъдат прехвърляни автоматично между фондовете според възрастта си.
Идеята е по-младите да търсят по-висока доходност, а приближаващите пенсия – по-голяма сигурност на натрупаните средства.
Законопроектът предвижда:
- разширяване на допустимите инвестиции
- по-строги капиталови изисквания към пенсионните дружества
- замяна на гарантираната минимална доходност с пазарен бенчмарк
- постепенно намаляване на удръжките от вноските
- въвеждане на двукомпонентна такса – фиксирана плюс резултатна
Разширява се и кръгът на наследниците при изплащане на натрупаните средства.
Председателят на социалната комисия Деница Сачева подчерта, че целта е осигурените да имат реален избор как се управляват парите им.
Заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев обясни, че реформата е резултат от цялостен преглед на пенсионния модел и отчита различните фази от жизнения цикъл.
От „Възраждане“ предупредиха, че най-младите автоматично попадат в най-рисковите фондове. Според тях липсва защита за осигурените, а таксите облагодетелстват дружествата.
От БСП заявиха, че това е „рискован експеримент с милиони български граждани“ без достатъчно разчети за реалния ефект върху спестяванията.
„Величие“ настояха за ревизия на досегашното управление на фондовете, като се позоваха на данни на Национален статистически институт за слаба доходност през годините.
Депутатът Даниел Лорер посочи, че основният риск ще бъде концентрацията на инвестиции, а контролът трябва да е в ръцете на Комисия за финансов надзор.
Поддръжниците на реформата твърдят, че мултифондовият модел вече носи по-висока доходност в други държави и е закъсняла стъпка за България.
Промените засягат милиони осигурени българи и реално променят начина, по който ще се трупат допълнителните им пенсии в следващите десетилетия.
За едни това е модернизация и шанс за по-висока доходност.
За други – прехвърляне на риска изцяло върху гражданите.
Истинската битка тепърва предстои между първо и второ четене — а залогът е бъдещият доход на поколения пенсионери.






