Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за здравето, с които се допуска всяко лице, намиращо се на място на инцидент със спешно състояние, да оказва първа помощ чрез използване на автоматичен външен дефибрилатор, разположен на обществени места. Законодателните изменения са внесени от Александър Симидчиев („Продължаваме промяната – Демократична България“) и Костадин Ангелов (ГЕРБ–СДС).
Депутатите решиха обществените места, на които ще могат да се разполагат автоматични външни дефибрилатори, да бъдат определяни с наредба на министъра на здравеопазването.
Досега законът изискваше сигналът да бъде подаден до най-близкия център за спешна медицинска помощ, лечебно заведение или полицейско управление.
Първата помощ по принцип се оказва от медицински специалисти, но с новите разпоредби парламентът допуска тя да бъде оказвана и от лица без медицинско образование. В закона изрично е записано, че „първа помощ с автоматичен външен дефибрилатор“ представлява помощ, оказвана на лица в спешно състояние с внезапно спиране на сърдечната дейност до пристигането на медицински екип.
Тя подчерта, че на практика парламентът приема текстове единствено за използването на автоматичен външен дефибрилатор от немедицински лица.
Един от вносителите на промените Александър Симидчиев (ПП–ДБ) посочи, че използването на автоматични дефибрилатори намалява с около 50% риска от фатален изход при сърдечен арест. Той заяви, че в следващия парламент ще бъдат направени усилия за въвеждане на самостоятелна и ясна дефиниция за „първична помощ“.
Коста Стоянов от „Възраждане“ обяви, че парламентарната група ще подкрепи задължителното изискване за наличие на автоматични външни дефибрилатори в обществени сгради и обекти, като според него приоритет следва да бъдат спортните съоръжения. Той подчерта, че при инциденти, свързани с интензивна физическа активност, първите минути са решаващи за спасяването на човешки живот.
Стефани Василева, MEDIAMALL






