Първият летен туристически сезон в България след въвеждането на еврото премина с различни резултати за хотелите и ресторантите. Обектите с добра локация, качествено обслужване и конкурентни цени са успели да запазят посещаемостта си, докато други са се сблъскали със спад заради неоправданото поскъпване.

Сезонът е бил добър, но в никакъв случай изключителен, коментира Павлин Косев, председател на Варненската асоциация на ресторантьорите и хотелиерите (ВАРХ), пред Economic.bg.

По думите му туризмът остава силно зависим от външни фактори като инфлацията, международните конфликти и здравните кризи.

Туристите съкратиха почивките си

През тази година се наблюдава леко свиване на посещенията. Семейства, които преди са отсядали в хотели за 7–10 дни, са намалили престоя си до 3–4 дни или само един уикенд.

Въпреки това някои хотели са успели да компенсират спада с нови гости и да постигнат резултати, близки до миналогодишните.

По-оптимистична оценка дава Константин Занков от Института за анализи и оценки в туризма. Според него хотелите с добър маркетинг и изгодни оферти са имали успешен сезон, като при част от тях резултатите са били с около 5–10% по-добри спрямо предходната година.

Обектите, които са повишили цените си покрай въвеждането на еврото, без да подобрят качеството на услугите си, са срещнали повече трудности. Според Занков лошите отзиви в интернет и неудовлетвореността на клиентите затрудняват повторните посещения и устойчивото развитие на бизнеса.

Дъждовният юни забави началото на сезона

И двамата експерти отчитат по-слаб старт на летния сезон заради дъждовете през юни. Според Занков обаче през юли и август заетостта е била висока, а много хотели са работили при пълен капацитет.

Косев посочва като допълнителен фактор Световното първенство по футбол, проведено в САЩ, Канада и Мексико. Според него част от туристите са отложили почивките си, за да гледат мачовете.

Цените по Черноморието останаха във фокуса

Поскъпването беше сред най-обсъжданите теми през първото лято с еврото. В социалните мрежи се появиха примери за таратор на цена от 9 евро и торта за 18 евро.

Проверки на Националната агенция за приходите установиха и нарушения, сред които неиздаване на касови бележки и използване на нефискални принтери, чрез които продажбите не се регистрират пред приходната агенция.

Според Косев пазарът е основният фактор, който определя цените. Ако даден хотел или ресторант поддържа високи цени, но не привлича достатъчно клиенти, това не е устойчив бизнес модел.

Занков също подчертава, че по-високите цени могат да бъдат оправдани, когато вървят с по-високо качество. Според него България тепърва изгражда репутацията си като туристическа дестинация в условията на новите цени и по-лесното им сравнение с тези в останалата част на Европа.

По-малко чуждестранни туристи

Данните на Националния статистически институт, цитирани от Economic.bg, показват лек спад на чуждестранните туристи през сезона от май до септември. Става дума за посетители, дошли в България с цел почивка и отдих.

Константин Занков смята, че разликата спрямо миналата година трудно ще бъде компенсирана от данните за септември. Павлин Косев обаче отбелязва, че месецът е бил топъл и е привлякъл значителен брой туристи.

По думите му Варна и регионът са отчели ръст на посетителите от Унгария и Израел. В същото време броят на румънските туристи е намалял, което той свързва с високата инфлация в Румъния.

Според Занков членството на България в Шенген и еврозоната създава предимства за туризма, но страната трябва да подобри рекламата си и да предлага услуги, които отговарят на цените.

Косев определя българския пазар като най-сигурния за туристическия бизнес, особено в периоди на кризи. Сред предпочитаните чуждестранни дестинации за българите остават Гърция и Турция, както и Италия, Испания и Тунис.

Инфлацията и недостигът на кадри притискат бизнеса

Сред основните предизвикателства пред хотелиерите и ресторантьорите са нарастващите разходи за храни, напитки, горива, електроенергия, заплати и осигуровки.

Павлин Косев обяснява, че цените в големите хотелски комплекси често се договарят с туроператори месеци преди началото на сезона. Така разходите могат да нараснат значително до момента, в който туристите използват вече платената услуга, което свива маржовете на бизнеса.

Друг сериозен проблем е недостигът на сезонни работници. Според Занков краткият период на работа в много хотели затруднява привличането и задържането на персонал. Косев допълва, че условията на труд, заплащането, отношението към служителите и мотивационните програми също имат значение.

Метеорологичните условия и наводненията са допълнителен риск за туристическия бизнес, който трябва да се адаптира към променящата се обстановка.

Какви са очакванията за зимния сезон?

Прогнозите за предстоящия зимен сезон са положителни, смята Константин Занков. Според него България трябва да развива не само ски и сноуборд туризма, но и културните пътувания, спа почивките и градския туризъм.

За привличането на повече посетители ще бъдат важни добрият маркетинг, рекламата и организацията на събития.

Павлин Косев не очаква събитията с дронове в Черно море да окажат съществено влияние върху зимния сезон, който традиционно е по-слаб за част от туристическия бизнес.

Основният извод на двамата експерти е, че еврото само по себе си не гарантира повече туристи или по-добри приходи. Конкурентните цени, качеството на услугите, добрата реклама и контролът върху разходите остават решаващи за резултатите на бизнеса.