Българският бизнес все по-често търси работници от чужбина заради недостига на кадри, демографската криза и емиграцията. Данните показват увеличение на достъпа до пазара на труда за граждани на държави извън Европейския съюз, но зависимостта от тях е различна в отделните сектори.

Според данни на Националната агенция за приходите (НАП) и Агенцията по заетостта (АЗ), предоставени на Factcheck.bg, към края на август 2026 г. в България са сключени 50 629 трудови договора, като 45 053 от тях са с граждани на трети държави.

По данни на Агенцията по заетостта до 25 септември 2026 г. достъп до българския пазар на труда са получили 44 496 граждани на трети държави.

Тези числа обаче не означават, че всички чуждестранни работници са наети за постоянно. Част от тях работят сезонно, особено в туристическия сектор, където нуждата от персонал нараства през летните месеци.

В кои сектори работят чужденците?

Най-голям брой заявления за достъп до пазара на труда са подадени за работни места в преработващата промишленост, транспорта, складирането и пощенските услуги, както и в културата, спорта, развлеченията и образованието.

На второ място са заявленията за сезонна заетост до 90 дни. Те са 13 973 и са свързани основно с хотелиерството и ресторантьорството, както и със селското, горското и рибното стопанство.

Сред държавите, от които идват най-много работници, са Узбекистан, Непал и Киргизстан.

Въпреки увеличаването на наемането от чужбина обаче, не всички работодатели разчитат на такъв персонал. По данни на Павлин Косев, председател на Варненската асоциация на ресторантьорите и хотелиерите, някои български хотели са работили през летния сезон изцяло с местни служители.

Според него привличането и задържането на персонал зависи от управлението на бизнеса, заплащането, отношението към служителите и мотивационните програми.

Изкуственият интелект променя пазара на труда

Освен недостига на работници, работодателите трябва да се подготвят и за навлизането на изкуствения интелект. Макар българският бизнес все още да изостава във внедряването на тази технология, очакванията са използването ѝ да се разширява.

Експерти предупреждават, че промените могат да засегнат най-силно нискоквалифицираните работници. Според проф. д-р Венелин Бошнаков от УНСС хората с по-ниска квалификация са изложени на по-голям социален риск, докато висококвалифицираните специалисти разполагат с повече възможности за реализация.

Същевременно специалисти по пазара на труда не очакват непременно масово съкращаване на служители заради AI. Според д-р Йордан Димитров от Българския институт за трудови и социални проучвания технологията може да има положителен краткосрочен ефект в страни като България, които изпитват недостиг на работна сила.

По думите му основните промени вероятно ще бъдат свързани с преструктуриране на работните места, придобиване на нови умения и необходимост от допълнителна квалификация.

Повече българи се завръщат от чужбина

Положителен сигнал за пазара на труда е статистиката за миграцията през 2025 г. По данни на Националния статистически институт броят на завърналите се българи е по-голям от този на напусналите страната.

Общият брой на имигрантите включва както български граждани, които се завръщат в страната, така и чужденци, установяващи се в България. През 2025 г. 45,9% от имигрантите са граждани на държави извън ЕС, 38,9% са български граждани, а 15,2% са граждани на други държави от Европейския съюз.

Тези данни показват, че българският пазар на труда се променя под влиянието на няколко процеса едновременно — недостиг на работници, привличане на чуждестранен персонал, завръщане на българи и навлизане на нови технологии.