Според него при нарастваща несигурност и повишение на цените на суровините – особено на горивата – се засилват опасенията от забавяне на икономическия растеж и дори рецесия. Той посочи, че икономиката на САЩ вече отчита по-бавен растеж – около 2% годишно, докато в България той е приблизително 3%.
Ганев отбеляза, че конфликтът оказва пряко влияние върху пазарите. По негови думи съществуват оценки, според които, ако цената на петрола достигне 160–170 долара за барел, това би могло да доведе до рецесия, макар тези прогнози да са по-скоро спекулативни.
От политическа гледна точка той изрази мнение, че една от възможните цели е контрол върху ключов морски проток, през който преминава около 20% от световния петрол, което има значение и за влиянието върху Китай.
Ганев подчерта, че ефектите върху инфлацията и икономическия растеж зависят най-вече от това колко дълго ще се задържат високите цени. Той постави и въпроса доколко политическите лидери, включително Доналд Тръмп, могат да контролират развитието на ситуацията.
По отношение на България икономистът заяви, че въздействието е реално, но към момента по-силен е страхът от бъдещо поскъпване и увеличаване на разходите за бизнеса, отколкото реалните текущи ефекти.
Той предложи държавата да използва ситуацията като възможност да намали административната тежест и регулаторните пречки пред бизнеса – например чрез временни облекчения в ТОЛ-системата, такси или други разходи.
Според Ганев поскъпването вече се усеща най-силно в транспорта, където горивата имат най-голям дял. При храните ефектът е по-слаб, тъй като цената се формира по дълга верига от производител до краен потребител, и увеличение от 20% в горивата не води автоматично до същото поскъпване на хранителните продукти.






