Бившият държавен глава разказва за напрежението през 1997 г., натиска върху БСП, сблъсъците около външната политика и защо евроатлантическият избор е определил развитието на страната.
Петър Стоянов направи ретроспекция на първите дни от своя президентски мандат и определи периода като един от най-опасните в новата история на България. По думите му страната е била изправена пред реален риск от граждански конфликт, а решенията тогава са имали дългосрочни последици.
България на ръба на вътрешен конфликт.
Стоянов описа ситуацията в началото на 1997 г. като крайно нестабилна. Той заяви, че като новоизбран президент е заварил общество в тежка криза, с напрежение, което е можело да прерасне в гражданска война. Основната му цел, по собствените му думи, е била да предотврати този сценарий и да запази държавата стабилна.
Натискът върху БСП и решението за мандата.
Бившият президент подчерта ролята на БСП в този критичен момент. Той разказа, че публично и многократно е настоявал партията да се откаже от мандата за съставяне на правителство. Според него това е било необходимо, за да се избегне ескалация на напрежението. Стоянов уточни, че тази позиция е защитавал не само в България, но и пред европейските партньори, включително в Брюксел.
Евроатлантическият избор и външният натиск.
Стоянов свърза избягването на вътрешния конфликт с ясната външнополитическа ориентация на страната. Той напомни, че още в президентската си кампания е настоявал България да поеме по пътя към НАТО и Европейския съюз. По думите му гражданска война би означавала фатално отдалечаване от тези цели.
В този контекст той разказа и за острите реакции отвън. Стоянов посочи, че е бил подложен на груби атаки заради евроатлантическите си позиции, включително от руски политици. Отговорът му тогава е бил ясен: уважение към Русия, но приоритет за националния интерес на България.
Икономиката и цената на избора.
Бившият държавен глава направи и икономическо сравнение. Той призна, че България остава най-бедната страна в ЕС, но подчерта, че брутният вътрешен продукт на глава от населението е значително по-висок от този в Сърбия и Северна Македония. Според него това е пряк резултат от цивилизационния и геополитически избор, направен в края на 90-те години.
Призив към избирателите.
В заключение Стоянов отправи ясно послание към гражданите. Той призова хората да бъдат активни и да гласуват, като предупреди, че в демокрацията мнозинствата понякога грешат. Според него ролята на лидерите не е да се крият зад волята на тълпата, а да убеждават обществото в посоката, по която трябва да върви.
Още новини четете в категория
Новини
24.2 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
Магарев
11.01.2026 22:37Кон, бегай да се шибаш!