Социологът Боряна Димитрова очертава картина на дълбоко недоверие към парламента, очаквания за по-висока активност и силно обществено търсене на нов политически субект – без ясен фокус върху конкретна партия.
Българската политическа система се намира в етап на пренареждане, а не на пълен разпад. Това е основният извод от анализа на социолога Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“ , направен в предаването „120 минути“. Данните показват общество с ниско доверие към институциите и ясно търсене на нов политически модел.
Паритет в парламента и въпросът „България накъде“.
Според Димитрова, ако изборите се проведат сега, парламентът би изглеждал с приблизителен паритет между ГЕРБ, ПП-ДБ и евентуален нов политически субект. Това отваря отново въпроса за възможните коалиции и посоката на управление. По думите ѝ, темата вече не е дали системата ще се срине, а как ще се пренареди.
40% търсят ново управление, но не една партия.
Над 40% от анкетираните посочват, че най-добрият вариант за управление е такъв, свързан с нова партия. Социологът подчертава, че това не е директна електорална заявка, а израз на предпочитание към нов тип управление. Не всички от тези хора визират проект, свързан с президента, като доверието в Румен Радев остава около 20%.
Димитрова уточнява, че зад желанието за „нова партия“ стоят различни очаквания – от по-автентична дясна или лява формация, през националистически или евроскептични идеи, до ясно проевропейски проекти. Общото между тях е неудовлетвореността от начина, по който в момента се конструира властта.
Парламент с рекордно ниско доверие.
Проучването отчита исторически антирекорд – доверие в парламента от едва 5%. На този фон социолозите регистрират и очакване за по-висока избирателна активност. Прогнозата е до урните да излязат с около половин милион души повече, което означава ръст от приблизително 10%.
По думите на Димитрова това би имало три ключови ефекта: по-висока легитимност на резултатите, по-слабо влияние на купения вот и по-активно участие на млади избиратели.
Еврото – разделение без разлом.
Темата за еврото остава чувствителна, но без дълбок обществен разлом. Поддръжниците на приемането му имат преднина от 6–7 пункта и броят им постепенно нараства. Според Димитрова страховете, подхранвани от фалшиви новини, отслабват.
Еврото едновременно символизира дългогодишна национална цел и се превръща в потенциална отправна точка за нови политически проекти. Въпреки това социологът е категорична, че европейската принадлежност на България остава водещата и стабилна линия в общественото мнение.
Още новини четете в категория
Новини
33.3 С
27.3 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
