България трябва да бъде сериозно обезпокоена от нападенията в Черно море, а реакцията на правителството спрямо Русия е продиктувана както от предизборни съображения, така и от стремежа му да играе роля в европейските мирни инициативи. Това заяви президентът на България в периода 1997–2002 г. Петър Стоянов в предаването „Лице в лице“ по bTV.

„Трябва да бъдем много силно разтревожени и в известен смисъл аз разбирам реакцията на правителството след атаките в Черно море“, посочи Стоянов.

Той коментира критиките на опозицията, че българските власти реагират по-предпазливо в сравнение с Румъния и Турция, които са заели по-категорични позиции във връзка с инцидентите.

Според бившия държавен глава има две основни обяснения за поведението на управляващите.

Първото е свързано с предстоящите избори и отношението на част от българските избиратели към Русия.

„Малко преди избори то трябва да бъде много чувствително към настроенията на своя електорат и на голяма част от българите по отношение на Русия. Да бъде назована Русия агресор в политически план те смятат, че това би им коствало много“, заяви Стоянов.

Като втора причина той посочи стремежа на правителството да заеме по-значима позиция в Европейския съюз чрез предлаганите от него инициативи за мир.

„Всяко усилие за мир е добре дошло, но трябва да се назове агресорът“

Петър Стоянов подчерта, че подкрепя дипломатическите усилия за прекратяване на войната, но според него те трябва да започват с ясно определяне на отговорността за нейното начало.

„Всяка инициатива за мир е добре дошла. Всяко усилие за мир е добре дошло. Но преди да се говори за каквито и да е мирни условия и да се предлагат каквито и да е мирни инициативи, за да ти повярват всички останали, трябва да започнеш съвсем честно и да кажеш, че Русия започна тази агресивна война“, заяви той.

По думите му, ако българските власти избягват подобна позиция, рискуват партньорите им да поставят под съмнение мотивите на техните дипломатически инициативи.

„Иначе винаги ще те подозират, че по някакъв начин защитаваш не българските, не европейските, а руските интереси“, допълни Стоянов.

Той смята, че предпазливото отношение към Москва не е характерно единствено за настоящото правителство, а има дълбоки исторически корени.

„Над нас тегне тази тегоба повече от сто години. Сакън да не раздразним по някакъв начин Русия, да не обидим по някакъв начин русофилските чувства на нашия народ“, коментира бившият президент.

Войната в Украйна поставя под въпрос основни европейски принципи

Според Петър Стоянов руската инвазия в Украйна засяга не само сигурността на континента, но и принципите, върху които е изграден съвременният европейски модел.

„Войната в Украйна удря Европа право в сърцето. И не само заради последиците – икономически, хиляди жертви и така нататък. Войната на Русия срещу Украйна торпилира основната идея, върху която е базиран европейският просперитет“, заяви той.

Стоянов обясни, че след Втората световна война европейските държави постепенно са заменили териториалното съперничество със стремеж към икономическо развитие, по-висок жизнен стандарт и защита на гражданските права.

По думите му руската война срещу Украйна връща на преден план завладяването на територии като политическа цел.

„Войната, която Русия започна, тя е точно за територия. Шокира не просто европейските лидери, тя шокира всеки един европеец“, посочи бившият държавен глава.

Той даде пример с човешките и финансовите загуби от войната, като противопостави разходите за военните действия на възможността същите средства да бъдат инвестирани в подобряване на жизнения стандарт и инфраструктурата в Русия.

Стоянов цитира данни, според които загиналите руски военнослужещи са 280 000, и посочи, че териториите, за които се води войната, представляват малък дял спрямо общата площ на Руската федерация.

„Утре някой може да каже, че и България е в чужда сфера на влияние“

Бившият президент подчерта, че войната в Украйна не бива да бъде разглеждана единствено през противопоставянето между русофили и русофоби.

„Войната в Украйна не е просто едно упражнение, което ни разделя на русофили и русофоби. Удря директно по нашия национален интерес. Най-напред икономически, това е без съмнение. Второ – политически“, заяви Стоянов.

Според него особено опасна за България е тезата, че дадена държава не може самостоятелно да определя външнополитическата си ориентация, защото попада в сферата на влияние на по-голяма сила.

Той даде пример с аргументите срещу евентуалното членство на Украйна в Европейския съюз или НАТО.

„Ако не може да позволим на пет пъти по-голямата Украйна, какво остава за малка България? Нали утре някой за нас това ще каже? Вие сте в сферата на влияние на Русия, на Турция. Къде сте тръгнали и вие да определяте своя живот?“, попита Стоянов.

Бившият държавен глава беше категоричен, че мястото на България е в Европейския съюз, сред държавите, с които страната споделя общи политически и обществени принципи.

Стоянов предупреди за задълбочаващото се разделение в българското общество

Като друга последица от войната Петър Стоянов посочи разделението сред българските граждани.

„Тази война деморализира, както никога досега, българското общество. Такова разделение никога не е имало, а то е абсолютно пагубно“, заяви той.

Според него липсата на обща визия за бъдещето поставя под въпрос способността на обществото да се развива.

„Една нация, която няма обща представа за съвместен, бъдещ, привлекателен проект за живот, тя е загубила основните си способности да се развива“, каза Стоянов.

В заключение той направи разграничение между руската култура и обществените постижения, от една страна, и авторитарния модел на управление, от друга.

„Ако искате да се възхищавате на Русия, има на какво, но не на начина, по който се управлява държавата. Говоря за този авторитарен начин. Възхищавайте се на доблестта на онези руски интелектуалци, които в продължение на години, на векове са се съпротивлявали срещу руския авторитаризъм“, заяви Петър Стоянов.