Господинов имаше възможност да коментира нахалната измислица, че е „номиниран“ за Нобел.

    Но не го направи.

    Сигурно е решил, че не е нужно да опровергава нещо, което е изгодно  за него – е, да, лъжа е, но няма да бъде нито първата, нито последната лъжа в срамното „Нобелево“ театро.

    ***

    Дали не се е съгласил да играе ролята на Манекена на българската литература?

    Пластмасов манекен за нуждите на едно притворно театро.

    ***

    За опекуните си Господинов е „нашият човек, който ще извие врата на Миналото“.

    ***

    И два „Нобела“ да му осигурят, той ще си остане зависим от произхода си: издънка на дребна соц номенклатура, която иска да се забрави това,  намачквайки до неузнаваемост Миналото.

    ***

    Имаме си работа с  намерения, които са опасно далеч от писателската мисия.

    ***

    Огромният дял  от полемиките около Господинов са предизвикателно брутални и отблъскващи, те създават една мрачна представа за литературния живот в страната ни, по-скоро са притурки/аксесоари към тъмни политически страсти.

     ***

     Дали, ако ни бяха присъдили  литературния Нобел, той нямаше да бъде удавен в политическата мътилка на една нещастна страна, раздирана от корупция.

    ***   

    Никак не е случайно, че повечето от най-популярните български писатели изобщо не са оглеждани в един по-широк литературен контекст, който би позволил честно да бъдат преценени реалните им  постижения.

    ***

   И Господинов има нужда книгите му да бъдат оценявани в сравнение със  значими съвременни автори и тенденции.

    Затова в дните около „номинирането“ му извънредно силно впечатление направи една поредица на известния демограф и психолог проф. Петър Иванов – намерете време за нея, няма да съжалявате.

    ***

    Българската литература изглежда не е в състояние да представи нито една творба,  родена от мрачните процеси, които ни водят към един ускорен и безжалостен разпад.

   Тя е сляпа за тях – и е абсурдно тъкмо тази отстраненост и бездушие да бъдат поощрявани по какъвто и да е начин.

    ***

    Тя ще оцелее, най-вече, ако отново стане интересна на собствения си Народ…

    ***

    В едно от последните си интервюта Господинов казва: „Миналото ни държи човеци“.

    Кое Минало има предвид той?

    Преди години той се глумеше с лимоновите резанки, горките.

    Но никога не посмя да влезе в подмолите на ненавиждания от него соц. 

    ***

    Сега, по повод „Физика на тъгата“,  твърди, че неговото поколение – това от 70-те години – живяло с усещането за изоставеност.

    Може ли да се тъгува с лъжа?

    Извън всяко приличие е да говориш за изоставеност в ония години – особено днес , когато държавата и почти всичко в нея е изоставено до степен на оскотяване…

    ***

    Няма никакви достоверни свидетелства, че Господинов живее в едно и също Време с Народа.

    ***

    Щом Миналото ни прави човеци, защо Господинов не събуди човешкото в себе си с една История на Безжалостния Преход?

    ***

    Дали хора като него понякога се сещат за ония близо милион и  половина български клетници, които някак оцеляват под границите на бедността – официално признати за нищо-човеци.

    И ако се сещат, ще претендират ли  да бъдат наградени за това?

    ***

    Да я има Юлия Кръстева – наречена „Най-влиятелната мислителка на нашето време “ –  а да си губим времето с Господинов, това е наказание.

    ***

    И накрая, една история с участието на Сталин, Пастернак и Осип Манделщам. Тя ще ни подсети за лековерието ни и за някои други неща.

    Една нощ Сталин събужда Пастернак и го пита, какво мисли за поета Манделщам. Пастернак започва да пелтечи: бил формалист и пр.

    Вождът го срязва: „Ако мене ме събудят през нощта и ме попитат за мой приятел, няма да говоря за формализма му“ – и прекъсва разговора.

    Скоро след това Манделщам е въдворен в провинцията, а по-късно е екзекутиран.

    А Пастернак, който след „Доктор Живаго“ минава за дисидент – и той слага подписа си под билета на Осип Манделщам към Смъртта.

Кеворк Кеворкян