Малко след полунощ на 30 септември 2026 г. Пловдив отново се оказва в центъра на криминалните новини. В собствен имот в район „Западен“ е прострелян 53-годишният бизнесмен Илиян Филипов – човекът, който година по-рано поема контрола над Ботев - Пловдив, а през август 2026 г. става председател на Съвета на директорите на клуба.

Сигналът е подаден около 1 часа. На мястото полицията установява смъртта му. Започва разследване за умишлено убийство, водено под надзора на Окръжната прокуратура в Пловдив. В първите часове разследващите са категорични само за едно – твърде рано е да бъде посочена водеща версия за мотива. Проверяват се всички възможности. Вече има задържан за убийството на Филипов, предстои да разберем дали той е действителният извършител и какви са мотивите.

Убийството на Филипов обаче има контекст, който трудно може да бъде пренебрегнат.

През последните три десетилетия поредица от хора, заемали ръководни позиции в двата големи пловдивски футболни клуба, са убити или загиват при обстоятелства, определяни като подозрителни.

Това не доказва общ мотив. Не доказва общ поръчител. И не доказва дори, че футболът е причината за което и да било от убийствата.

Но самата хронология заслужава да бъде разказана.

1995: началото

Историята започва на 6 април 1995 г.

Георги Калапатиров, известен като Жоро Италианеца, е застрелян край Гребната база в Пловдив. Той е част от ръководството на Локомотив от началото на 90-те години и е свързван с „Клуб 777“. Ретроспективните публикации посочват, че Калапатиров е убит с един куршум в сърцето.

Калапатиров често е поставян в списъци на „убити футболни президенти“, но той реално е е член на Управителния съвет на Локомотив. Заедно с него в управленското ядро на клуба са Петър Петров и Николай Попов.

През 1995 г. никой не може да знае, че години по-късно и другите двама ще бъдат убити.

Само три месеца след Калапатиров идва следващата смърт.

На 15 юли 1995 г. Георги Проданов, също член на УС на Локомотив, загива при автомобилна катастрофа по пътя Пловдив–София. Много публикации от това време твърдят, че разследването впоследствие установява умишлено повреждане на спирачките на автомобила му.

Това обаче не е доказан факт.

1998: куршумите в „Кючук Париж“

Три години по-късно идва ново убийство.

На 20 март 1998 г. Петър Петров, известен като Пешо Патерицата, се прибира към дома си в пловдивския квартал „Кючук Париж“.

На улица „Кичево“ автомобилът му попада в засада.

Според архивни публикации по автомобила е открита стрелба, Петров е улучен многократно, а шофьорът му оцелява. „Марица“ посочва, че Петров е прострелян със седем куршума.

Петров има необичайно място в тази история.

В началото на 90-те той е член на ръководството на Локомотив заедно с Калапатиров и Николай Попов. По-късно преминава към градския съперник и става вицепрезидент на Ботев.

Така до края на 90-те двама души от едно и също ранно управленско ядро на Локомотив вече са убити.

Третият ще ги последва през 2005 г.

2005: годината на две убийства

На 1 март 2005 г. е прострелян Николай Попов – Мартеницата, бивш президент на Локомотив.

Нападението става пред дома му в столичния квартал „Овча купел“. Архивните публикации описват тежък побой и последвала стрелба. Попов е откаран в „Пирогов“, където умира.

Така се затваря един изключително мрачен кръг.

Калапатиров, Петър Петров и Николай Попов са част от едно и също управленско ядро на Локомотив в началото на 90-те.

И тримата впоследствие са убити.

От това не следва автоматично, че убийствата са свързани или имат общо с футболния клуб. Повечето версии и на разследващите, и на медиите отвеждат в посока на участието им в т.нар. "сенчест" бизнес.

Само няколко месеца след Попов обаче Локомотив губи още един свой президент.

И този път името е далеч по-известно.

25 август 2005 г.: Георги Илиев

Тази вечер футболът и криминалната хроника се пресичат почти буквално.

Локомотив побеждава ОФК Белград в европейски мач. Президентът на клуба Георги Илиев е на трибуните.

По-късно същата вечер той отива в Слънчев бряг. Около 23:30 ч. е прострелян в района на „Буда бар“. Архивните публикации описват един прецизен изстрел, докато Илиев разговаря по телефона.

Георги Илиев е не просто футболен президент. По това време той е една от най-разпознаваемите фигури на българския преход и е свързан с ВИС и ВАИ Холдинг.

Никой никога не е твърдял, че мотив за убийството на Георги Илиев е футболът. Въпреки че остава неразкрито, за всички е ясно че тое част от разчистването на сметки поделянето на огромна престъпна империя.

2007: Александър Тасев - Остап

На 14 май 2007 г. историята се повтаря.

В столичния квартал „Бояна“ случаен минувач забелязва спрян Mercedes с пробойна в предното стъкло.

В автомобила е Александър Тасев – президентът на Локомотив (Пловдив).

Първоначалният полицейски оглед установява две огнестрелни попадения в главата.

Тасев е поредният човек, при когото футболът е само една част от значително по-голяма бизнес биография. Архивните публикации го свързват с множество дружества и различни сфери на дейност. Интересното е, че за разлика от голяма част от предишните убити бизнесът на Тасев се смята за чист. Преди да бъде убит, той е притежател на бензиностанция, метанстанция, газстанция, ресторант и магазини в комплекса „Тир петрол“ край Кюстендил. Тасев е собственик и на винзавода в града, и на обувна фабрика.

Според търговския регистър притежава и участва в управлението на 240 фирми и дружества – за метан, за петролни продукти, за търговия с череши, за мебели и фурнир, за газоснабдяване и др.

Тасев се превръща в най-големия изкупвач и износител на череши в страната. Реколтата в кюстендилските села се предава само на неговата фирма, а продукцията се пласира в Гърция и Италия. Бизнесменът е сочен за един от най-богатите предприемачи в Югозападна България.

И неговото убийство поражда множество версии. Водеща версии за убийството на Тасев са конфликти, свързани с бизнеса му, казват тогава разследващи. Проверява се връзката на този разстрел с убийството на кмета на Елин Пелин Янко Янков заради общи проекти. Неотдавна Тасев е спечелил търг за газифициране на Елин Пелин. Тогавъшният министър на вътрешните работи Румен Петков също потвърждава версията за Елин-Пелинска връзка в убийството.

Както и физическите извършители, така и поръчителя на убийството му остават неразкрити.

Деветнадесет години тишина

След Тасев поредицата прекъсва. Минават 19 години.

Поколения футболисти се сменят. Собствеността на клубовете се променя. България от 90-те години постепенно се превръща в исторически спомен.

И тогава идва 30 септември 2026 г. Илиян Филипов е застрелян в Пловдив.

Бизнесменът не е свързван със сенчест бизнес. Напротив той е един от собствениците на ПИМК – една от големите транспортни и логистични компании у нас, която развива дейност и в строителството. Чрез своите дружества бизнесменът участва в редица значими обществени поръчки и проекти в страната. Близо 3 000 служителя имат ПИМК и частният жп превозвач ПИМК Рейл.

Като основен изпълнител на редица големи общински поръчки в Пловдив компаниите, свързани с Филипов, често са обект на критики заради концентрацията на ресурси и публични средства.

Какви са мотивите, поръчителите и извършителите на убийството на Филипов предстои да докажат разследващите органи. За всички остава надеждата, че с него ще се сложи край на серията неразкрити убийства, които засягат не само Пловдив, но и цялата страна.

Мястото на футбола в обществения живот в страната

Да се твърди, че футболът е водеща нишка в описаните убийства е несъстоятелно. Зад тях стои много повече. Това не е история за футбола. Вероятно по-точно е да се каже, че това е история за мястото на футбола в икономическия и обществения модел на българския преход.

Убийството на Илиян Филипов неизбежно съживява спомена за тази хроника. Но неговият случай тепърва се разследва и всяко механично поставяне до престъпленията от 90-те и първото десетилетие на XXI век ще е погрешно.

Важно е неговото убийство да не остане в сферата на "градските легенди", а извършителите и мотивите да бъдат разкрити. 

Източници: "Марица", БНТ, news.bg, safenews.bg, dir.bg, plovdiv24.bg