Уважаеми журналисти,

Обръщам се към Вас, защото след подаден от мен сигнал до Комисията за противодействие на корупцията, последвали разпити и предоставени доказателства, все още нямам яснота какво се случва с разследването, което касае изнудване, опити за изземване на лична собственост, както и заплахи за убийство.

Търся Ви най-вече поради това, че сигналът е срещу Иван Демерджиев, който към момента е министър на вътрешните работи. Позицията му и властовите лостове, с които разполага допълнително внасят притеснение в мен и близките ми, не само, че може да се потули, но и срещу мен да продължат репресии от страна на държавния апарат.

Казвам се Геворг Харутюнян и бях управител на дружеството „Веле Трейд“ ЕООД, позиционирано в град Пловдив. Бизнесът ни е семеен и го развиваме от 20 години. През всичките тези години, сме осигурявали работа на десетки души и сме плащали изрядно своите данъци към българската държава.

Въпреки това станахме жертва на организирана атака, с опит да бъде иззет бизнесът ни, имотите на дружеството и на семейството ми.

В сигнала, който е до КПК, а в последствие прехвърлен към прокуратурата, съм описал подробно как бях принуден да дам 100 000 лева със заплахи, а след това се направиха опити за принудително прехвърляне на имущество и обещания за прекратяване на наказателно производство срещу предоставяне на значителни парични суми и недвижими имоти. Нямам никакви съмнения, че част от тази репресивна операция срещу мен, бе именно от Иван Демерджиев. Самият той ми поиска значителни средства, като ми посочи и как да бъде разпределено движимо и недвижимо имущество към трети дружества и лица.

 Хронологията

През август 2025 г. дадох подробни сведения пред КПК, предоставих документи и аудиозаписи и бях викан многократно за допълнителни сведения. Решението ми да подам сигнал в тази институция в София бе, че нямах доверие, че пловдивската полиция ще обърне внимание на сигнала ми, или по-лошо – ще бъде бутнат в някое чекмедже, а след това може да се използва и срещу мен и семейството ми.

След като се закри комисията, ме уведомиха, че материалите са разпределени към Окръжна прокуратура в Пловдив, оставени са на трупчета, а след това отново върнати към Софийската градска прокуратура.

По-късно разбрах, че е образувано досъдебно производство и ме викнаха на разпит. Вече близо три месеца не разполагам с ясна информация дали са предприети действия по същество и дали предоставените от мен доказателства са проверени.

Именно затова търся помощ от медиите, защото се притеснявам, че това ще е поредният сигнал, който може да бъде заметен, а досъдебното производство прекратено без никакви реални действия и публичност.

Аз вече съм бил в такава ситуация, след като сигнал за заплаха за убийство срещу мен по същия казус бе прекратена от Районна прокуратура в Пловдив, макар да бе образувано досъдебно производство.

За да придобиете представа за случая, ще разкажа накратко част от основните събития. Всъщност историята е много по-дълга и включва редица други обстоятелства, срещи, разговори и действия, които няма как да опиша в един имейл. Всичко това съм изложил подробно, с конкретни дати, имена и факти, в сведенията, които вече съм предоставил на разследващите органи. Тук ще се спра само на част от случилото се, което според мен е достатъчно, за да разберете защо настоявам случаят да бъде проверен и защо търся Вашата помощ, за да се даде гласност на моя случай.

През януари 2024 г. аз, майка ми, баща ми, съпругата ми, сестра ми, както и мои приятели и клиенти бяхме арестувани по обвинения за участие в организирана престъпна група, които категорично отричаме. Бяха иззети стоките, с които търгувахме под марката KraftWorld, както и автомобили, а имущество ни беше запечатано. Бизнесът ни практически спря, а семейството ми понесе не само тежки финансови загуби, но това доведе и до тежки здравословни проблеми на моите близки, които страдат от тях към днешна дата.

Историята започва по-рано – през 2023 година когато решихме да закупим търговската база, на която от години бяхме наематели. Става дума за имот в квартал „Коматево“. Имотът бе обявен за публична продан от ЧСИ няколкократно и уведомихме тогавашния собственик Борис Кикьов, че възнамеряваме да участваме в търга. С него имахме отношения като наематели, като никога не сме имали до този момент финансови или други проблеми.

Той ни убеди, че е по-изгодно предварително да изкупим вземането на банката към него чрез цесия. Твърдеше, че в публичната продан ще участва голяма фирма, която ще наддава и ще повиши цената.

Подготовката на сделката се извършваше в адвокатската кантора на Иван Демерджиев. Там ме заведе Павел Джингаров, с когото се познаваме повече от 10 години и на когото дотогава имах доверие.

Джингаров ми заяви, че за да се осъществи цесията и за да нямам впоследствие проблеми, трябва да дам 100 000 лева за Иван Демерджиев. Беше ми обяснено, че придобиването на вземането и имота може да ме превърне в мишена на репресии и че плащането на тази сума ще ме предпази от подобни действия. Именно тези 100 000 лева трябваше да ми осигурят безпроблемното придобиване на имота, както и нужното спокойствие, осигурено от Иван Демерджиев. До този момент за него знаех, че е пловдивски адвокат и е бил служебен министър на вътрешните работи и на правосъдието, но никога не го бяха виждал до този момент. 

Възприех казаното като заплаха. Притесних се за себе си и семейството си.

Не съм предлагал тези пари по собствена инициатива. Дадох ги, защото се страхувах от последствията, ако откажа. Няколко дни по-късно занесох сумата от 100 000 лева в кантората на Иван Демерджиев в Пловдив и я оставих при адвокат Анелия Проданова.

Обясних , че сумата е за г-н Демерджиев във връзка с тази сделка, а тя единствено заяви, че ще ги предаде.

След това ми бе предадено от Павел Джингаров, че г-н Демерджиев е останал много доволен от сумата, без да разбирам значението на това към онзи момент. Той ми сподели, че със средствата Иван Демерджиев си е закупил имот в Брестовица. Казвам го, в контекста на това, че около името му имаше скандал с имотното му състояние, като един от коментираните имоти бе именно такъв в Брестовица. Не знам дали става въпрос за същия, или за друг – но нагледно ми бе обяснено, че предадените пари от мен са били използвани.

Едва след последвалите събития започнах да си давам сметка за смисъла на предупрежденията, които бях получил и, че вместо да получа „спокойствие“, аз се превърнах в мишена и обект на изнудване и репресии.

Изкупихме банковото вземане, след което придобихме базата чрез публичната продан. На търга обаче не се появи нито един друг кандидат-купувач. Оказа се, че сме платили повече, отколкото бихме платили, ако бяхме участвали директно, без предварително да купуваме вземането. Това се оказа, че е в услуга на Борис Кикьов, който благодарение на цесията, му паднаха всички задължения към банката, чиято стойност над 2 млн. лева.

Веднага след придобиването на имота Борис Кикьов започна да настоява той да продаде вече придобитата от нас търговска база, като ми върне парите, които бях платил за банковото вземане и да вземе разликата при сделката. 

Отказах, защото бяхме закупили имота за нуждите на бизнеса ни. В продължение на години бяхме негови наематели и намерението ни от самото начало беше да продължим търговската си дейност там, но вече в собствен имот.

Именно след този отказ започнаха конфликтите и заплахите от страна на Борис Кикьов, включително заплахи за живота ми. В разговорите многократно беше споменавано и името на Иван Демерджиев.

Още преди арестите на мен и семейството ми бях подал сигнал в прокуратурата в Пловдив за отправена към мен заплаха за убийство от Борис Кикьов. По случая беше образувано досъдебно производство и бяха проведени многократни разпити, но впоследствие производството беше прекратено при обстоятелства, които и до днес намирам за съмнителни.

Това е още една от причините да се съмнявам в безпристрастността на действията на институциите спрямо мен и семейството ми. Подаденият от мен сигнал за заплаха за убийство стигна до досъдебно производство, междувременно пет наши контейнера бяха задържани на митници Варна, а след това последваха арестите през януари 2024 година. След това бе прекратено и разследването по сигнала ми за заплахите за опит за убийство.

Още в деня на арестите, докато служители на Икономическа полиция извършваха действия в склада ни, Павел Джингаров доведе адвокат Анелия Проданова от кантората на Иван Демерджиев. Никой от семейството ми не беше търсил услугите ѝ.

Когато майка ми беше привлечена като обвиняема, Проданова настояла тя да се откаже от адвоката, който защитаваше останалите членове на семейството, и да упълномощи единствено нея. При разглеждането на мерките за неотклонение Проданова се появи с адвокат Ники Симеонов, когото също не познавахме и не бяхме търсили.

Докато бях в ареста, Анелия Проданова и Павел Джингаров участваха в разговори със семейството ми, свързани с прехвърлянето на търговската база на посочено дружество. Внушавано им бе, че така проблемите ни ще бъдат решени, имущество ще бъде освободено и натискът срещу нас ще спре.

Още през първите седмици от задържането ми Анелия Проданова и адвокат Ники Симеонов дойдоха при мен в ареста в Пловдив. Носеха лист с текст, който ми представиха като послание от Иван Демерджиев. В него се казваше, че той иска да се съглася да прехвърля търговската база на посочено от него дружество, която бяхме придобили. За мен това беше поредният опит да бъда убеден да се откажа от имота, докато се намирах в ареста.

Докато бях задържан в Пловдив, ме посети и друг адвокат, когото не познавах. Представи се като адвокат на Борис Кикьов. По спомен малкото му име беше Божидар, но не помня фамилията му.

Той също настояваше да подпиша споразумение за прехвърляне на имущество. Предложението му беше срещу 50 000 лева да прехвърля цялото дружество, което притежава търговската база, заедно с останалите вземания и права по придобитата цесия. Така на практика трябваше да се откажа от целия бизнес, свързан с имота, срещу нищожно малката сума.

В един от разговорите със семейството ми Павел Джингаров използва израза, че ще бъда „изпран“. Анелия Проданова убеждавала близките ми да се съгласят, като било обсъждано да се откажем дори от семейната си къща, намираща се до склада, която няма отношение към придобиването на търговската база.

Особено тревожни били думите на Проданова и Джингаров за децата ми. В разговорите се използвали изрази като „най-важното е децата да са добре“ и „ако ги няма децата, за какво са ви тези пари“. Съпругата ми възприе тези думи като заплаха за нея и децата ни.

Върху нас бяха използвани психоатаки от Проданова и Джингаров, които до този момент възприемахме, че са на наша страна. Тогава разбрахме, че те стоят зад опитите да получат всичко, което притежаваме.

Разполагаме с аудиозаписи на тези разговори, включително на цитираните изказвания, които са предадени на разследващите. Семейството ми отказа да прехвърли имота. След отказа контактите с Джингаров и Проданова започнаха да се ограничават.

Един месец след освобождаването ми ареста се свързах с Павел Джингаров, въпреки че вече го подозирах, че стои зад цялата организирана атака срещу мен и семейството ми.

Той предложи да се срещнем с Иван Демерджиев в неговия офис. Последваха няколко срещу между мен и Иван Демерджиев, като винаги те бяха организирани от Павел Джингаров.

На една от тях ми бе даден лист, на който бе начертано и написано частта от производствения имот и жилищен такъв, който да прехвърля на определено от него дружество, МПС към Павел Джингаров, както и сумата от 350 000 лева към Иван Демерджиев.

Срещу всичко това ми беше обещано, че досъдебното производство срещу мен ще бъде приключено. По това време делото все още не беше внесено в съда.

За мен остана въпросът как участниците можеха да обещават приключване на наказателно производство срещу прехвърляне на имоти, автомобил и парична сума.

 През август–септември 2025 г. дадох подробни писмени сведения пред Комисията за противодействие на корупцията. Освен тях предоставих документи и аудиозаписи. Бях викан многократно за допълнителни сведения.

На 14 февруари 2026 г. КПК беше закрита. Впоследствие с мен се свърза прокурор от Софийската градска прокуратура и ме призова на разпит.

При първото ми явяване в СГП останах силно учуден от начина, по който протече разговорът. Вместо да бъда разпитван подробно за описаните събития и предоставените материали, прокурорът многократно ме питаше дали продължавам да поддържам сведенията, които бях дал пред КПК. Останах с усещането, че се очаква от мен да се откажа от тях, а не че се търси начин да бъдат проверени.

Междувременно бях разбрал, че преписката е била изпратена в прокуратурата в Пловдив, където е престояла месеци, преди да бъде върната в София. Това ме възмути, тъй като част от лицата, за които съм подал сведения, са адвокати с влияние в Пловдив, а информацията за сигнала ми вече беше достигнала до тях.

На прокурора заявих, че съм предоставил достатъчно подробни сведения и доказателства и че разследващите органи разполагат с необходимите средства да установят истината, ако желаят да го направят. С това приключи първото ми явяване в СГП.

Около седмица по-късно отново бях потърсен, този път от друг прокурор, на когото вече беше възложено делото. Последваха допълнителни разпити, включително на членове на семейството ми.

Към момента обаче не разполагам с ясна информация какви действия са предприети по същество и дали всички предоставени от мен доказателства са проверени.

Това е и основната причина да се обърна към Вас. Искам да разбера дали компетентните органи действително са проверили твърденията ми, дали са разпитани посочените лица и какви действия са предприети по предоставените доказателства.

Не зная дали разследването е в застой, но продължителната липса на информация и видим резултат ме кара да се опасявам, че случаят може да остане без необходимата проверка.

Притесненията ми са още по-големи, тъй като Иван Демерджиев, чието име фигурира в сигнала ми, в момента е министър на вътрешните работи. След преживените от семейството ми арести, заплахи и изземването на всичките ни активи се страхувам от нов натиск и репресии.

Надявам се журналистическата проверка да даде публичност на случая и да накара компетентните институции да отговорят какво е направено по сигнала ми и какво предстои.

Мога да докажа всички предполагаеми връзки между тези събития. Разполагам и с документи, кореспонденция и аудиозаписи, които съм предоставил на разследващите органи. Понеже те са част от образуваното досъдебно производство, не мога да ги предоставя към този момент, за да не възпрепятствам разследването.

Въпреки това заставам с името си за всички тези факти и обстоятелства, които изброих. Не го правя, за да търся популярност, а да дам гласност на един огромен корупционен скандал, в който аз и моето семейство сме жертви. Другата причина е, че „подмятането“ на разследването между различни прокурори, следователи и други висшестоящи лица, може би цели да се намери точният човек, който да го прекрати.

Ако имате повече въпроси към мен съм готов да съдействам.

С уважение:

Геворг Харутюнян

Afera.bg