Отиде си Вежди Рашидов.
Трудно е да говориш за човек като него в минало време. Защото той беше от онези личности, които остават. В бронза. В камъка. В думите. В съдбите на хората.
Вежди беше рядка смесица от сила и ранимост. Имаше темперамент на човек, който никога не приема безразличието за добродетел. Умееше да бъде шумен, но зад това винаги имаше щедрост, състрадание и необикновена чувствителност.
Познавах го не само като голям скулптор и държавник, а като човек, който умееше да бъде приятел. В такъв момент си давам сметка, че за него най-подходящи са думите на Хораций: „Monumentum aere perennius“ - „Създадох паметник по-траен от бронз.“ Ето защо всичко сътворено от ръцете на Вежди ще продължи да говори. Ще продължи да разказва за болката, за достойнството, за човешката сила и за свободата на духа.
Българската култура губи свой голям творец.
Аз загубих приятел.
Поклон пред паметта му.
Евтим Милошев






