Сайтът Херкул, който публикува проповедите на Гюлен, съобщи в платформата „Екс“, че той е починал в неделя в болница в САЩ.
Починал е турският ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, който от години живееше в САЩ. Това съобщи Ройтерс, като се позова на турската телевизия Ен Ти Ви, предаде БТА. Гюлен е починал на 83-годишна възраст.
Първоначално Гюлен беше съюзник на настоящия президент Реджеп Тайип Ердоган, но впоследствие в отношенията им настъпи разрив. След опита за преврат в Турция през юли 2016 г. правителството обвини Гюлен и привържениците му в организиране на преврата, а движението на проповедника беше определено от турските власти като „Фетхуллахистка терористична организация“ (ФЕТО). Десетки хиляди турци бяха арестувани по обвинения за връзки с гюленисткото движение.
Сайтът Херкул, който публикува проповедите на Гюлен, съобщи в платформата „Екс“, че той е починал в неделя в болница в САЩ.
Според последователите на Фетхуллах Гюлен движението му, известно като „Хизмет“, т.е. „служба“ на турски, се стреми да разпространява умерена форма на исляма, която насърчава образование от западен тип, свободен пазар и междурелигиозна комуникация, пише Ройтерс.
След опита за преврат през 2016 г. движението беше систематично разрушавано в Турция и влиянието му намаля в международен план.
Известен сред последователите си като „Ходжа ефенди“, т.е. „почитаем учител“, Гюлен е роден в село в източния турски окръг Ерзурум през 1941 г. в семейството на имам. През 1959 г. е назначен за имам в джамия в Одрин, а през 60-те години на миналия век добива популярност като проповедник в окръг Измир. Там той основава студентски общежития, които стават основа на неформална мрежа, която се разширява през следващите десетилетия чрез образованието, бизнес среди, медийни и държавни институции, които осигуряват на последователите на Гюлен широко влияние, което се разпростира и извън границите на Турция – в Централна Азия, Балканите, Африка и в западния свят чрез мрежа от училища.
Проповедникът беше близък съюзник на Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието, но нарастващото напрежение между тях предизвика разрив през декември 2013 г. Повод за това станаха разследвания за корупция срещу министри и други близки до Ердоган лица, за които широко се смяташе, че са инициирани от прокурори и полицейски служители, свързани с движението на Гюлен.
През 2014 г. срещу Гюлен беше издадена заповед за арест, а две години по-късно организацията му беше обявена от Анкара за терористична. Стотици училища, компании, медии и организации, свързани с него, бяха затворени, а имуществото им – конфискувано. Най-малко 77 хиляди души, заподозрени за връзки с движението „Хизмет“, бяха арестувани, а около 150 хиляди учители, магистрати, военнослужещи и други държавни служители бяха отстранени от работа. Опитите на Турция да убеди САЩ да екстрадира Гюлен обаче останаха безуспешни. От своя страна Гюлен отрече да има каквато и да било връзка с опита за преврат и го осъди.
„Като човек, който е пострадал от множество военни преврати през последните пет десетилетия, е особено обидно да бъда обвиняван в каквито и да било връзки с такъв опит“, каза той след преврата.
Още новини четете в категория
Свят
32.1 С
38.5 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
Снимка: АП / БТА 
