73 години от смъртта на знаменития поет
Йожен Емил Пол Гриндел, известен като Пол Елюар, е роден на 14 декември 1895 г. в Сен-Дьони, Франция, в семейството на счетоводител и шивачка.
В ранните си години той преживява Първата световна война, а фронтовите впечатления намират отражение в неговия сборник „Дълг и тревога“ (1917). Следва „Стихове за мира“ (1918), в които Елюар изразява копнежа на човека за хармония и надежда след ужаса на войната.
През 1919 г. поетът се присъединява към дадаизма, а скоро след това издава „Животните и техните хора, хората и техните животни“ (1920) и „Примери“ (1921).
В края на 1924 г. заедно с Андре Бретон и Луи Арагон създава групата на сюрреалистите, където остава активен до 1938 г.
„Да, има друг свят, но е в този, в който живеем“, споделя по-късно Елюар, като синтезира философията на сюрреализма и ежедневието.
Гражданска позиция и поезия на съпротивата
Елюар не се страхува да отстоява принципите си. По време на Втората световна война пише патриотични стихове в окупирания Париж. Сборниците „Отворена книга I“, „По долните склонове“ и „Отворена книга II“ отразяват ангажираността му към Съпротивата.
Най-известното му стихотворение „Свобода“ от книгата „Поезия и истина за 1942 година“ се превръща в поетично знаме на борбата срещу окупацията.
След войната Елюар продължава активната си гражданска дейност, участва в движението за мир и публикува книги като „Посвещение“ (1950), „Да кажеш всичко“ и „Феникс“ (1951), в които развива теми за любовта, братството и социалната отговорност на поета.
Заедно с Пабло Пикасо издава сборника „Лицето на всеобщия мир“ (1951), а също превежда и публикува на френски поезията на Христо Ботев.
Пол Елюар е поет на живота, любовта и надеждата. Неговите цитати остават вечни:
- „Дори когато спим, ние бдим един над друг.“
- „Поетът не е вдъхновен – той е този, който вдъхновява.“
- „Нашето щастие е в пòлета. То няма гнездо, има само криле.“
- „Ролята на художника е да бъде водач, да просветлява и най-неподатливите очи, да учи да се гледа, както се учи на четмо, и да сочи пътя от словото към съзнанието.“
Пол Елюар умира на 18 ноември 1952 г., но неговата поезия продължава да вдъхновява поколения.
През 1953 г. той е посмъртно удостоен с Международната награда за мир, като признание за гражданската му позиция и неуморните усилия за свобода и хуманност.
Още новини четете в категория
Култура
25.2 С
21.4 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
