„Заклел съм се да умра рисувайки”, казва приживе художникът Пол Сезан.
Той си отива от този свят на 22 октомври 1906 г., след като се разболява от пневмония.
Повече от век след това Пол Сезан е сред най-скъпо продаваните артисти в света. Преди няколко години платното му „Картоиграчи” (1876) бе оценено и продадено за 250 млн. долара и е неизменно в Топ 10 на най-скъпите картини, предлагани на търг в големите аукционни къщи.
Още една своя максима следва неизменно в живота си Пол Сезан:
„Искам да направя изкуството трайно и вечно, както това в музеите.”

Последната картина – „Картоиграчи”, е купена от катарското кралско семейство, но не за частна сбирка, а за музей в Доха. Останалите четири платна от поредицата са публично достъпни в музеи и колекции в Ню Йорк, в Мериън, щата Пенсилвания, САЩ, в Париж и в Лондон.
Пол Сезан е роден на 19 януари 1939 г. в Екс ан Прованс, Франция. Типично за времето, неговят баща държи синът да има стабилна професия и не одобрява увлеченията на Пол по изкуството.
Затова бъдещият велик артист учи право, но паралелно продължава да взема уроци по рисуване. И въпреки протестите на своя баща, избира да изобразява, а не да съди света. През 1861 г. заминава за Париж и търси своето място под слънцето. А на разгневения родител не му остава друг избор, освен да се примири и да подкрепя талантлиния си наследник.
Вече в Париж, Пол Сезан се запознава с Камий Писаро и други импресионисти. Следвайки идеите на Зола за натурализма, и той като художниците от втората половина на 60-те години на XIX век започва да гледат на рисуването по друг начин.
Според изследователите на изобразителното изкуство от тази епоха именно французинът Пол Сезан е живописец, който осъществява връзката между импресионизма и кубизма. Започва със светлината, въздушния рисунък на импресионистите, но постепенно идеите му изкристализират и той изрича спомената по-горе прословута фраза за „трайното и вечно изкуство”.
Затова се връща в Екс ан Прованс, изолира се и започва да търси свой метод. Създава собствена система за геометризация и деформация на предметите, която след това се изполва в кубизма, фовизма и други модернистични течения в изобразителното изкуство. Извежда живописта от описателните й функции и я превръща във философия.
Именно чувствата обаче правят неговата живопис толкова ярка, запомняща се, вечна.
„Моят метод – това е ненавист към фантастичния образ. Аз рисувам само истината.”
„Да работи, без да се интересува от другите, и да набира сила – това е целта на художника. А на всичко останало – майната му!”
„Одобрението от другите е нещо възбуждащо, от което понякога трябва да се пазим. Осъзнаването на собствената сила те прави скромен.”
„Постигнах известен успех. Защо толкова късно и защо с толкова много труд? Нима изкуството наистина не е свещенослужение, което изисква чисти души и пълно посвещаване?”
„Нямам какво да крия в изкуството. Само изначалната сила, тоест темпераментът, може да доведе човека до целта, която трябва да постигне.”
„Цветният ефект е най-важното в една картина. Той прави едно произведение на изобразителното изкуство цялостно, организира го; този ефект трябва да се базира на едно доминиращо цветово петно.”
„Бих могъл да рисувам стотици, хиляди години, без да спирам. И пак бих се чувствал така, сякаш не знам нищо.”
Източник: ARTday.bg
nzyi8c







Lottie
06.07.2026 21:01References: Casino macau https://link.zhihu.com/?target=https%3A%2F%2Fzanostroy.ru%2Fgo%3Furl%3Dhttps%3A%2F%2Fde.trustpilot.com%2Freview%2Fowowear.de