Лозенградската операция бележи първото голямо сражение в Източна Тракия по време на Балканската война. От 22 до 24 октомври 1912 г. Първа и Трета българска армия, под командването на генералите Васил Кутинчев и Радко Димитриев, настъпват срещу османската Източна армия, концентрирана около Лозенград.
Българският план предвижда Трета армия да премине тайно през Странджа, неочаквано за турското командване, и да атакува от север. Въпреки логистичните трудности, армията успява да се придвижи и на 21 октомври влиза в контакт с противника.
Сраженията започват на 22 октомври и бързо прерастват в ожесточена битка по целия фронт.
В центъра, при Гечкинли и Селиолу, българите пробиват османските позиции.
На запад Третата балканска дивизия спира опит за контраатака.
На изток Дунавската дивизия настъпва успешно към Ериклер.
На 23 октомври османците хвърлят резервите си, но българските части нанасят масиран удар и ги принуждават да се изтеглят. Ден по-късно, на 24 октомври, войските на генерал Димитриев влизат в Лозенград, посрещнати като освободители от местното българско население.
Османските сили губят около 1000 убити и 1500 пленени, докато българската Трета армия дава 532 жертви и 1420 ранени. Победата има не само военно, но и огромно морално значение – тя доказва силата и организацията на българската армия и откъсва Одрин от основните османски сили.
Западната преса е възхитена – „Дейли Телеграф“ нарича превземането на Лозенград „един от най-големите триумфи, които историята познава“, а България получава прозвището „прусаците на Балканите“.
В чест на тази епохална победа Иван Вазов пише стихотворението „Лозенград“ – поетичен паметник на героизма и славата на българските войни.







✂ ???? Reminder - 0.95 BTC available for transfer. Continue >> https://graph.org/Get-your-BTC-09-04?hs=0dc44f6a2b9c32f1df47a4ed6917c99b& ✂
23.10.2025 09:49psvg6k