Европа е изправена пред опасна смес от кризи — войната на Владимир Путин в Украйна, икономическия протекционизъм на Доналд Тръмп и надигането на крайнодесните популисти.
На този фон френското правителство рухна отново – този път след по-малко от ден на власт, пише Politico.
Политическото напрежение във Франция заплашва стабилността на еврозоната и лидерската роля на президента Еманюел Макрон в Европа.
„Франция е твърде голяма, за да фалира, но тази безкрайна нестабилност поставя в риск целия Европейски съюз“, коментира европейски дипломат, цитиран от изданието.
Като втората по големина икономика в ЕС, ядрена сила и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, Франция е централен играч в европейската политика. Но днес президентът Макрон изглежда по-изолиран от всякога.
След оставката на премиера Себастиан Льокорню, един от последните му близки съюзници, Макрон беше заснет сам да върви по брега на Сена – символичен кадър на политическа самота, припомня Neue Zürcher Zeitung.
Френският лидер се опитва да задържи властта, докато дясната партия „Национален сбор“ на Марин Льо Пен води във всички социологически проучвания. Междувременно икономическите предизвикателства и рекордният бюджетен дефицит засилват усещането за хаос.
След серия от неуспешни опити да прокара реформи, Макрон се оказва в политически капан. Да назначи нов премиер от центъра изглежда безсмислено, а разпускането на парламента би могло да отвори път за нови избори и възход на крайната десница.
Бившият министър-председател Едуар Филип вече призова президента да подаде оставка – по примера на Шарл де Гол през 1969 г. „Държавата вече не е в състояние да действа“, заяви Филип.
Дори Габриел Атал, лидер на президентската партия „Ренесанс“, призна, че все повече французи не разбират решенията на Макрон. Последните проучвания показват, че 73% от французите искат оставката му.
В Брюксел дипломати открито се тревожат, че френската нестабилност може да подкопае не само доверието на инвеститорите, но и влиянието на Париж върху европейските политики.
„Не виждам кой сериозен инвеститор би избрал Франция днес при такава липса на политическа и фискална яснота“, коментира Грегоар Рус от Chatham House.
Макрон, който доскоро се смяташе за визионер и двигател на идеята за „стратегическа автономия“ на Европа, сега се бори да запази авторитета си, докато гласовете за Льо Пен растат.
Марин Льо Пен и нейният „Национален сбор“ поддържат стабилна подкрепа от около 30–32%, а европейските им съмишленици – като Герт Вилдерс в Нидерландия и Андрей Бабиш в Чехия – вече постигат реални успехи.
„Вашето време изтече“, предупреди Вилдерс старите лидери в Европа, сред които и Макрон.
Политическата карта на Стария континент може скоро да се промени драстично — и Париж отново да се окаже епицентърът на сътресенията.






