Оставката на кабинета „Желязков“, дошла след масови протести в страната, отвори нова фаза на политическа несигурност. Според анализатори демонстрациите са изиграли ключова роля за ускоряване на развръзката, а натискът от улицата вече е започнал да „дърпа надолу“ и партиите във властта.

Протестите като спусък за оставката

Журналистът Емилия Милчева коментира, че Бойко Борисов е изчаквал момент, в който да капитализира политически влизането в еврозоната, но мащабът на протестите е променил сметките. По думите ѝ демонстрациите вече не са застрашавали само партньорите в управлението, а директно ГЕРБ. В този контекст оставката е била по-скоро опит за контролирано отстъпление, преди ситуацията да излезе напълно извън контрол.

Мандатите – формалност, изборите – неизбежни

Политологът доц. Стойчо Стойчев очертава ясен сценарий – връщане на всички мандати и бързо насрочване на нови избори. Втората политическа сила вече е заявила, че ще върне мандата веднага, а третият мандат, независимо на кого бъде даден, може да забави процеса само с няколко дни. Според него страната отива към избори най-рано през март, а служебното управление вече се възприема като „нормалното състояние“, докато редовният кабинет се превръща в изключение.

Служебен премиер и риск от блокиран бюджет

Според „Галъп интернешънъл“ най-вероятният служебен премиер е председателят на парламента Рая Назарян. Социологът Петко Петков подчертава, че в кризата печели най-вече Конституцията, която удържа рамката, но предупреждава за сериозен риск – силно раздробен парламент след изборите и трудности при формиране на управление.

Един от ключовите въпроси остава бюджетът. Възможно е да се направи опит той да бъде приет в краткия прозорец преди разпускането на парламента, но рискът от провал е реален. Удълженият бюджет, по думите на Петков, може да се окаже сериозен удар върху икономическата стабилност.

Радев, напрежението и страхът от нова ескалация

По отношение на президента Румен Радев анализаторите очакват „сензационни ходове“, включително силни политически послания в новогодишната реч. Въпреки това Петков смята, че евентуално влизане на Радев в активната политика няма да му донесе дългосрочно доминиране, а по-скоро временен вот на разочарованите.

Общият тон сред експертите е тревожен – агресията между политическите лидери вече се пренася в обществото. Липсата на диалог може да задълбочи кризата, ако не бъде овладяна навреме.

Еврозоната, „Лукойл“ и скритите рискове

Бившият зам.-министър на енергетиката Явор Куюмджиев не очаква катастрофални сценарии след оставката. По думите му България отдавна се подготвя за еврозоната, а повишението на цените вече е „изконсумирано“. Институции като КЗК и КЗП продължават да функционират, независимо от липсата на редовно правителство.

Особено чувствителна остава темата за „Лукойл“. Според Куюмджиев най-вероятният сценарий е нова дерогация и подготвяна продажба в рамките на голяма международна сделка, а не хаотични действия срещу българското поделение. По думите му опитите за прибързано „отнемане“ на компанията може да се окажат напълно излишни.

Политическата криза влиза в нов етап – без паника, но с високо напрежение. Следващите месеци ще покажат дали институциите ще удържат натиска или страната ще потъне още по-дълбоко в цикъла на нестабилност и избори.