Спрях да слушам общите и безинтересни шикалкавения за либерализацията на пазара на електро- и топлопреносната мрежа, както и за надценките и картела на търговските вериги.
Разбрах още, че е важно „какво е положението в обществото“ на кандидатът за омбудсман, и не се съмнявам, че нейното положение е като кариес в устата на клошар – незастрашен от запълване със смисъл и отстраняване, поради нарастваща вредност.
Дано това явление – полу-лекар, полу НПО-деец и три четвърти зъболекар, към което не бих се обърнала дори за почистване на зъбен камък, камо ли за справедливост – удари на камък и никога не припарва до поста на омбудсман.
Соня Момчилова