21 век сме, а държавата продължава всяка година да се тресе от водни кризи – ту суша, ту наводнения, ту пожари. За сушата и пожарите винаги се намират оправдания – ту техника няма, ту времето е виновно. А парадоксът е, че идва безводието, а с него и водният рекет. А отгоре пак се оправдават и взимат мерки. Мерки, които никога не се довеждат докрай. Но най-важното е, че България е в еврозоната, бият се в гърдите управляващите.
Ето ви една показателна история, разказана пред SafeNews.
Царевична нива край река Осъм, Троянско. Собственикът е човек от близкото село, който няма пари да помпа вода от реката, за да разчита на добив и се надява Господ да полива. Мелиорации в района – няма. Никога не е имало. Аровете, както са известни малките нивета край Осъма, нашите баби са ги поливали с менците, кобилицата на рамо и айде – на реката.
Днес сме 21 век, но мелиорациите в държавата са унищожени, тръбите нарязани за скраб, а помпените станции – ръждясало желязо.
Нашият човек обаче няма как да знае, че сушава ще излезе годината и сее с надеждата да продаде и да спечели. Но, уви! Суша ще е в този и други райони в България още таман 10 години, не според Ванга, а според прогнозите. Климатът се обърна вече и трябва да свикваме, няма как.
Та, нашият човек нагазва в сухия царевичак, пресмята наум щетите и псува под сурдинка. И не щеш ли – в единия край – чудо невиждано! Царевицата над 2 метра зелена, вързала, щастлива…
Отива нашият човек и какво да види – чудото се казва спукана тръба от магистралният водопровод Черни Осъм – Плевен. Вода няма за кашмер по селата, в Плевен хората се вдигат на гражданско неподчинение и се заканват да обърнат държавата, а в неговата нивица – вода извира на фонтани.
Пазим името на човека в редакцията, да не му направим някоя беля в тая водна криза, но именно този човек е дал сигнал до ВиК да дойдат да си поправят водопровода.
„На мен ми е добре – царевицата барем в единия край на нивата ще стане, ама хората в Ловеч, Плевен и по селата страдат. Не бива тъй!“, вайка се човечецът.
След седмица или повече ония специалисти от ВиК идват на нивата, разкопават половината нива и вместо да подменят спуканата и ръждясала тръба поне в този конкретен участък, те секат и дялат чепове от съседните върбалаци и запушват дупките…
Ето така ВиК „поддържа“ водопровода. Напомняме, че този водопровод е собственост на Плевенската община и ВиК, така че ако състоянието му е такова, каквото го описва нашият земеделец, именно те са виновни за това. Всички администрации на Плевен назад във времето та чак и онези отпреди 1989 г.
В същото време правителството панически се опитва да реши проблема на Плевен, а Ловеч, който също е областен град и е на режим всяка година през лятото, никой не го и споменава в тази водна криза. А той географски е между Троян, където е Черни Осъм и началото на водопровода, и Плевен.
Но ловчалии нещо си траят по въпроса, надявайки се на чудото да завали като из ведро в Централния Балкан и от само себе си, като всяка година, проблемът с безводието да утихне. До следващото лято.
Видяхме, че водопрододната мрежа е под всякаква критика. Това е така от десетилетия, но всеки кандидат за кмет в Ловешка област и Троян бяга като дявол от тамян от темата да се направи язовир на Черни Осъм и така да се реши проблема с безводието. Изглежда, че сякаш бягат от отговорност, но не е така.
Ако се направи язовир в този район това означава да се унищожи безценна местност, богата с уникална красота, животни и вековна гора. Както и по цялото поречие на Осъма.
А Осъма не е Искъра. Нито по дебит, нито по пълноводие.
Не, че няма да се намери щадящо екологично решение в един бъдещ инженерен проект. Погледнете язовира над Асуан на Нил – милиарди хвърли западния свят и СССР тогава, за да преместят цели храмове над нивото на бъдещия язовир.
А и в нашата държава язовира „Бели Осъм“, който захранва столицата не е в равното, а високо в Рила. Строен е в средата на миналия век и до ден днешен работи, без да бъде саниран.
Проблемът е и в местните жители, които си пазят района от подобни мащабни проекти.
И с право
Може да се наложи да ги изселят, както е станало с жителите на 3 села, чиито землища са се оказали в акваторията на язовир Искър.
Свидни жертви бяха дадени и за изграждането на язовир Георги Димитров в началото на 70-те години на миналия век, чиито води погълнаха останките от древния тракийски град Севтополис.
Не вземаме страна, само посочваме, че населението расте, а водата намалява. Добре, че останаха само бабите в Троянско, Ловешко и Плевенско, които да поливат градинките си с питейна вода, а няма кооперативно поливно земеделие, като онова от ерата на ТКЗС и АПК отпреди 1989 г. Вода нямаше да има изобщо днес.
В действащия Подробен устройствен план (ПУП) на с. Черни Осъм няма предвиждане за строителство на язовир. Но поради продължаващото безводие, се взимат решения в противоположната посока, която изобщо не се харесва на хората в Троянско.
В Министерството на регионалното развитие и благоустройството бяха проведени няколко срещи по темата, министърът възлага процедура по изготвяне на подробен устройствен план и прединвестиционно проучване за изграждането на язовир „Черни Осъм“, пречиствателна станция за питейни води, водноелектрическа централа и довеждащ водопровод.
„Особено в летния период и предвид климатичните промени, намаляването на валежите, огромните загуби по амортизираната ВиК система и, не на последно място, сезонното използване на вода за питейни нужди за непитейни цели създават тези проблеми. Ангажиментът, който поемаме, е да вложим административен и финансов ресурс по преодоляването на десетилетните слабости“, заяви премиерът.
„В този смисъл ние ще следим внимателно процеса, отчитайки напрежението, което има в Черни Осъм относно днешното решение на Министерския съвет“, посочи кметът на Троян Донка Михайлова.
„Днешното заседание на МС за ПИП и ПУП в района за Черни Осъм разбуни духовете. И пак мнението ми: ПИП и ПУП съвсем не значат язовир поне в близките 15 години. Разбирам колко е трудно в Плевен и в Ловеч. Но без да се предприемат спешни мерки за реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа и на довеждащият водопровод, няма как проблемът с водоснабдяването да бъде решен. Не бива да бъдат противопоставяни Плевен, Ловеч и Троян! Нямаме вина за това, че още преди 12 години реконструирахме голяма част от мрежата си с проекта воден цикъл и продължаваме всяка година“, заяви кметът на Троян.
Община Троян помага с каквото може да има вода и за съседите
И това личи от данните, изнесени от г-жа Михайлова. По договор община Троян има право да ползва 19,52% от дебита на група Черни Осъм. При минимален дебит от 300 л/ксек. (реално той е повече в момента, стига до 700 л/сек. в останалата част от годината) имаме право на 58,56 л/сек.
април 13,8 л/сек. – 4,6%;
май – 19,3 л/сек.; – 6,4%;
юни – 26,4 л/сек.; – 8,8%;
юли – 28,2 л/сек. – 9,4%.
Михайлова многократно е заявявала становище, че особено важно е с ускорени темпове да започне изграждане на реконструкцията на вътрешната водопроводна мрежа на градовете, които се захранват от магистралния водопровод „Черни Осъм“ по начина, по който това се случи в Троян.
По думите й необходимо е да започне и реконструкция на довеждащия водопровод, който също е в много тежко състояние. Без да бъдат намалени водозагубите по довеждащия водопровод и по вътрешната мрежа, останалите инвестиции няма да бъдат достатъчно ефективни.
Емоционалната реакция на г-жа Михайлова и обясненията й будят съмнението, че община Троян е притискана също да мине на воден режим, за да има повече вода за Ловеч и Плевен. Това си е чист воден рекет. Но както видяхме – при близо 70 % загуби по плевенския водопровод, Троянско и без вода да остане, водата пак няма да стига до хората.
Кой е виновен за водната криза и за десетилетията нехайство по отношение на водопреносната мрежа. Бащите на този провал са много, но политическото безхаберие дразни най-много от всичко. Защото е свързано с тежка корупция, която си личи и отвъд границите на Родината.
SafeNews припомня, че в две разбиващи статии, чуждите медии посочват проблема: воден режим има заради безхаберието на управляващите.
„Докато властимащите си прехвърлят вината, частичните решения и неизпълнените обещания задълбочават недоверието в управляващите институции в страна, която е преживяла седем общи вота за пет години“
А в друга статия във френската медия France 24, написана в колаборация с информационна агенция AFP, изследваща проблема с безводието в България, се посочва:
„България, най-бедната страна в ЕС, има тръби, които са на десетки години – някои от тях са положени още преди Втората световна война, а свързаните с корупция кражби на вода и лошото управление на ресурсите усилват последиците от климатичните промени.“
Между виновниците за водните безобразия в страната се очертава един мастодонт – Държавната консолидационна компания. Тя е създадена преди 20 години, но реално претенциите към нея са, че 36 човека са на богатата държавна хранилка, а нито язовирните стени са санирани, нито течовете озаптени – повсемесно те са по 70-80% във водопроводната мрежа в страната.
Според сайта на ДКК тя е създадена като част от Националната антикризисна програма на Правителството през 2010 г. С Протокол на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, е взето решение за промяна търговската фирма на дружеството от „Национален технологичен център по климатичните промени” ЕАД на „Държавна консолидационна компания” ЕАД.
Тази промяна е извършена в изпълнение на Решение № 180 на Министерския съвет от 01.04.2010 г., с което са одобрени мерки за възстановяването на икономиката, увеличаване на заетостта и подобряване жизненото равнище на населението, в съчетание с мерки за увеличаване на бюджетните приходи и възстановяване на бюджетната дисциплина в страната.
И докато се вихри безмислена правителствена патетика около решаването на водната криза в Ловеч и Плевен, SafeNews провери, докъде я докара съдът с Държавната консолидационна компания, на която през 2019 г. тогавашното правителство, със санкция от парламента, дари с близо 500 млн. лв.
Поводът бяха масовите наводнения в средата на миналото десетилетие, които скъсаха язовирни стени, отнесоха домовете на хората и даже няколко човешки живота. Не говорим за удавените животни, съсипаните земеделски земи и т.н. В някои от засегнатите селища и днес хората живеят още в държавните фургони.
А пернишката трагедия от 2019 г. с източването на язовир Студена за промишлени нужди, което оставиха 150 000 души само в градабез капка вода баш посред зима. Тогава премиерът Бойко Борисов отпусна 35 млн. лв. и за авариен водопровод за Перник, който да вземе от водата на София.
Как бихте похарчили 500 млн. лв.? Ще си купите апартаменти, коли, ще се разходите до Бали с фамилията, ще затворите една част в буркани, с другите ще купите криптовалута, златни и сребърни сертификати, може да заложите някой лев в нашенско казино или пък да се разходите до Лас Вегас. Пък ще му отпуснете края.
Ето ви една новина за ДКК от 2020 г. – съдът е наредил на ДКК да даде информация как са похарчени 500 млн. лв. Някой да чу как са изхарчени парите? Вдигна се една седмица патардия в парламента и толкоз. Цифром и словом стените на 2 язовира бяха санирани. А с тия 500 млн. можеше поне водопроводната мрежа на Ловешка и Плевенска област да бъде санирана и да почне да се строи язовир „Черни Осъм“. Но явно не е това целта.
Добре, че е Делян Пеевски да поиска извънредно заседание на парламента, че Наталия Киселова да събере депутатите от морето и да се надигне държавата. Инак общините както винаги чакат да падне дъжд, че да пак да вържат гащите. А кабинетът на Росен Желязков, вторачени в спекулата и еврото, съвсем бяха отписали Централната част на България.
Сега плевенчани плашат с гражданско неподчинение и бунтове, но и Господ да слезе, няма нито време, нито подготовка за мащабен ремонт на ВиК в тоя край на България. А дори и регионалният министър Иван Иванов ей сега да реши да възложи обществената поръчка за проектиране и строеж на язовир „Черни Осъм“, няма нито кой, нито кога да бъде готов. Дори и Плевен наистина да бутне кабинета на Желязков, други да дойдат, десетилетията безхаберие ще бъдат наваксвани с още десетилетия занапред.






