Промените отразяват констатациите на ЕК в процедурата, а именно, че директивите в областта на обществените поръчки не предвиждат разграничение между субектите, които отговарят на условията за публичноправна организация, основано на формата на собственост.
Доколкото не се поставя под съмнение въпросът, че и частните лечебни заведения са създадени в обществен интерес, то и тези, на които повече от 50 на сто от приходите са от държавния и/или общинския бюджет и/или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, следва да прилагат закона, независимо от собствеността на капитала.
Това не може да бъде опровергано или неутрализирано от факта, че тези субекти могат да извършват успоредно стопанска дейност с цел печалба и да понасят собствените си загуби, както е посочено в § 2, т. 43 от Допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки.
Също така Комисията извежда, че лечебните заведения са равнопоставени независимо от собствеността им, както и че медицинската дейност на всяко лечебно заведение подлежи на държавен контрол, който изисква дейността им да се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ.
Поради това Комисията не приема българската мярка за транспониране, която предвижда, че лечебните заведения, когато в по-голямата си част се финансират от държавата/регионите (включително от бюджета на Националната здравноосигурителна каса) или когато се контролират от тях, се изключват от прилагането на правилата за възлагане на обществени поръчки единствено поради това, че са 2/3 частна собственост и поради това функционират при „нормални пазарни условия“, имат търговски или промишлен характер и понасят собствените си загуби.
Предвидени са разпоредби, които уреждат двумесечен срок, в който частните лечебни заведения, които придобиват качеството възложител, да се съобразят с изискванията на чл. 244 и 245 от ЗОП. Уредено е и приключването на сключените от тях договори преди влизането в сила на предлаганите промени.