Преподобни Алексий бил единствен син на Евфимиан и Аглаида – благочестиви, знатни и богати християни в Рим, живели през ІV век.
Той бил роден късно след дълги родителски молитви, поради това бил особено мил на баща и майка. Алексий получил добро възпитание и образование. От ранни години той обикнал Господа от цялото си сърце. В желанието си да Му угоди, той тайно си налагал лишения, спазвал строг пост, носел на тялото си груба власеница. Алексий решил да се посвети на Бога и да се откаже от земните блага. Не знаейки за решението му, родителите му организирали сватба.
В деня на сватбата си Алексий избягал и живял като просяк 17 години пред храма "Св. Богородица" в град Едеса, където с любов към бедните се прославил като Божи човек.
Тежко било на семейството да понася неговото отсъствие. Дълго го търсили в града и околностите. Като видели, че Алексий не се връща, майка му в дълбока скръб се затворила в стаята си и се заклела да не излиза от там, докато той не се върне. Към нея се присъединила и невестата му.
След 17 години Алексий се върнал в Рим и решил да живее близо до дома на баща си. Един ден те се срещнали и баща му, още тъгуващ за сина си, се разпоредил да направят колиба на просяка пред къщата му и да му дават храна всеки ден. Бедността била променила външността на Алексий и бащата не го познал. Така Божия човек живял близо до семейството си още 17 години.
Когато дошъл редът му да се яви пред Господа, Алексий написал на лист хартия историята си, заедно с молба за прошка към родителите си. Преданието разказва, че по същото време папа Инокентий изнасял литургия и тогава се чул глас свише, който заповядал на всички да идат да търсят Божият човек до дома на Евфимиан.
Алексий бил починал, но лицето му светело с неземна светлина. Баща му прочел листа и разбрал, че обичания му син е живял до него цели 17 години.
Одърът с тялото на праведния Алексий бил поставен на площада по повеля на царя и папата и жителите на Рим дохождали да се поклонят на светите мощи на Божия човек, който от любов към Господа пожертвал всички световни радости и се отрекъл от щастие, богатство и човешка слава, за да служи Богу в смирение и нищета.
Източник: Жития на светците






