В началото на 19 век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност.
Автор е на сборника „Неделник“ – първата печатна книга на новобългарски език. Канонизиран е за светец от Българската православна църква с писмен акт на патриарх Кирил през 1964 година.
Памет на светия наш отец Софроний Премъдри, патриарх Иерусалимски:
Свети Софроний, самото име на когото означава целомъдрие, се родил в Дамаск от благочестиви и целомъдрени родители; те били именити граждани и се казвали Плинтос и Мира. От ранна възраст блаженият Софроний живеел съгласно своето име, обичайки духовната и външната премъдрост. И пазейки девствената си чистота още от утробата на майка си. Тези две добродетели, духовната премъдрост и девствената чистота, се наричат целомъдрие. Така, по думите на свети Иоан Лествичник, целомъдрието е общо название за всички добродетели. И целомъдреният Софроний старателно усвоявал всички тях. Най-напред изучил външната философия, заради което бил наречен софист, тоест премъдър. В онези времена това название било много почетно и се давало на известни философи, например Ливаний Софист, познат на свети Василий Велики.






