На 25 април православната църква почита паметта на Св. апостол и евангелист Марко.

Свети Марко, евреин по рождение, произхожда от Левииното коляно, от племето на свещениците, и първоначално живял в Иерусалим. На еврейски Марко се наричал Иоан; името му Марко е латинско. Той прибавил това име към еврейското си вече впоследствие, преди да се отправи към чуждата страна, когато заедно с апостол Петър заминавали за проповед на Евангелието в столицата на тогавашния свят - Рим.

Според приетото от Православната църква предание, съгласно свидетелството на някои древни писатели, той е от числото на седемдесетте ученици на Господа и следователно - свидетел и очевидец на някои събития от живота на Господ Иисус Христос. В повествованието на самия евангелист Марко за предателството в Гетсиманската градина на Господ Иисус Христос на смърт, се споменава за един юноша, който по времето, когато всички ученици на Господа го били оставили, единствен вървял след Божествения Затворник, завит с платно на голо, но когато войниците го хванали, оставил платното в ръцете им и гол избягал от тях. Облеклото на юношата показвало, че той е излязъл внезапно, при шума на народа, без съмнение от онази къща, на която градината е била собственост. Още от древност се е утвърдило преданието, че посоченият юноша е самият Марко и че Гетсиманската градина е принадлежала на семейството, от което произлизал Марко. Книгата “Деяния Апостолски” свидетелства, че майката на евангелист Марко - Мария - имала в Иерусалим свой дом, където и намерил пристан апостол Петър, след като ангелът чудно го извел от тъмницата. След възнесението на Господа на небето, при гоненията на християните, този дом служел като място за молитвени събрания на мнозина от вярващите в Иерусалим и пристан за много апостоли. Така свети Марко в дома на майка си получил възможност постоянно да общува с християните, участвайки в техните молитвени събрания, и да се сближи със самите апостоли. Особено много се сближил с апостол Петър, който изпитвал към него почти бащинска любов и благоразположение, както се вижда от думите на самия апостол Петър, който в своето послание нарича Марко свой син, като казва: “Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко”. Чичо на свети Марко е свети апостол Варнава, левит по произход, роден на остров Кипър. Чрез него свети апостол Марко станал известен и на другия върховен апостол - свети Павел, когато той след чудесното си обръщане към вярата в Христа, пристигнал за първи път в Иерусалим. Общувайки отблизо с двамата първовърховни апостоли, Петър и Павел, свети Марко станал най-близкият сътрудник и изпълнител на нарежданията, които му възлагали ту единият, ту другият.

Св. Марко бил мъченически убит в Александрия Фаритийска. Там той проповядвал и умножил християните, което довело до злобата на езичниците. И ето че на 24 април, в деня на светлото Христово Възкресение, с който тази година съвпадал езическият празник в чест на Серапис, езичниците намерили случай да заловят свети Марко. Светият евангелист в този ден извършвал Божествена служба. Нечестивите езичници видели в това удобен случай и както се били събрали по случай своя празник на голяма тълпа, внезапно нападнали църквата. 
Влачели светеца по земя, постлана с остри камъни, и тялото му, разкъсвано от камъните, се покрило с рани; кръвта, която изобилно изтичала от тях, обагрила целия път. Нечестивите езичници хвърлили изтерзания по този начин светец в тъмницата, а самите те с настъпването на вечерта се събрали да се съветват на каква смърт да го предадат. В полунощ на апостола мъченик се явил ангел Господен и го подкрепил в подвига на мъченичеството му, като му известил за небесното блаженство, което му предстои; после му се явил и Самият Господ Иисус Христос, като го утешил с явяването си. На следното утро неистова тълпа езичници извлекли апостола от тъмницата и го повлекли из улиците на града. Светецът не издържал на тези мъки и скоро починал, като благодарел на Бога.
Неутолимата злоба на езичниците не се задоволила със смъртта на апостола: те решили да изгорят и тялото му. Огънят вече бил разпален, когато изведнъж внезапен мрак, страшен гръм, земетресение, дъжд и град разпръснали тълпата на нечестивците, а дъждът угасил огъня. Благочестивите християни с благоговение взели тялото на светеца и го погребали в каменната гробница в мястото на своите молитвени събрания.

Над мощите на свети Марко през 310 година била построена църква, и те останали в Александрия до IХ век. През първата половина на този век, когато владичеството на арабите мохамедани и ереста на монофизитите съвсем отслабили православието в Египет, мощите на светия Евангелист били пренесени във Венеция, близо до която (в Аквилея) той се подвизавал известно време, проповядвайки Евангелието: там те почиват и досега във великолепен храм, посветен на неговото име. Тук се пази и най-древният ръкопис на Евангелието от Марко, написан на тънък египетски папирус, според преданието, от самия Евангелист.