Това стана ясно по време на нейното участие в 62-рата Мюнхенска конференция по сигурността.
„Дълги години Европа почиваше на стари лаври, прекалени компромиси и бюрокрация“, посочи Йотова, цитирана от БТВ. Тя припомни доклад на Марио Драгни, според който Европейският съюз е изправен пред сериозни структурни предизвикателства, сред които високи производствени разходи и липса на енергиен съюз. „От 17 месеца насам едва 15% от предложенията са реализирани“, добави президентът.
Йотова отбеляза, че необходимостта от европейска отбранителна система не цели противопоставяне на НАТО, а засилване на европейския стълб в рамките на Алианса. Българският глас, по думите ѝ, трябва да бъде силен и да отчита специфичността на страната, разположена на външната граница на ЕС.
Човешки права и антисемитизъм
Президентът обсъди и нарастващия регрес в защитата на човешките права с Теодор Дойч, директор на Американския еврейски комитет. „Съвременните общества сякаш искат да забравят мрачните години на Холокоста. Държави и общества трябва да бъдем заедно в борбата срещу тези опасни тенденции“, посочи Йотова.
Срещи с европейски лидери
В рамките на конференцията Йотова проведе редица двустранни разговори:
-С Антонио Коща, председател на Европейския съвет, обсъдиха разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани. Президентът подчерта, че България няма да приеме пренебрегване на правата на българите в Северна Македония, които трябва да бъдат вписани в конституцията на страната.
-С премиера на Хърватия Андрей Пленкович акцентът беше върху предстоящата среща на върха на инициативата „Три морета“ и нуждата ЕС да се адаптира към съвременните предизвикателства.
-С Илхам Алиев, президент на Азербайджан, Йотова обсъди задълбочаване на енергийното сътрудничество и ключови проекти като „Solidarity Ring“ и „Зелен енергиен коридор Каспийско море – Черно море – Европа“. Двамата обсъдиха и културни инициативи като реставрацията на Трапезица и проекта за парк „Шуша“ във Велико Търново.






