Експертът обърна внимание и на факта, че институтът в Иркутск е научноизследователска структура за контрол на инфекциозните заболявания, а не е установено да представлява военна лаборатория.

Коментарът му идва на фона на появилите се информации за предполагаемо заразяване с белодробна чума в Русия. Световната здравна организация е поискала допълнителни данни от Москва, докато руските власти отхвърлят твърденията за лабораторен инцидент.

Една от разпространяваните версии гласи, че заразяването е настъпило след счупване на стъклена епруветка в Института за борба с чумата в Иркутск. Според проф. Илиев обаче подобно обяснение не съответства на обичайните практики в съвременните лаборатории.

„Няма лаборатория по света, в която да се работи по този начин“

„Стъклени епруветки вече не ползваме освен за много редки случаи, когато става дума за някакви много специални биохимични реакции, които изискват да има стъкло в тях. По принцип в лабораториите не се работи със стъклени епруветки и няма лаборатория по света, в която това да се прави“, заяви проф. Илиев.

По думите му за повечето съвременни лабораторни процедури се използват специализирани пластмасови съдове, които са стерилни и предназначени за конкретните изследвания.

Ученият обясни, че се е запознал с публично достъпната информация за института в Иркутск, включително със снимки и материали, публикувани от самата научна организация.

„Там се работи по абсолютно модерен начин, тоест вероятността да има счупена стъклена епруветка е много малка“, подчерта той.

Коментарът му поставя под съмнение една от най-разпространяваните версии за произхода на предполагаемото заразяване. Същевременно експертната оценка не представлява окончателно доказателство за това какво се е случило в института.

Институтът в Иркутск е цивилна научна структура, няма потвърдени данни за военна дейност

Институтът за борба с чумата в Иркутск е създаден преди близо век, още по времето на Съветския съюз. Той се намира в Сибир, сравнително близо до границата с Монголия, на хиляди километри от България.

Дейността му е насочена към изучаване, наблюдение и контрол на опасни инфекциозни заболявания, включително чумата.

Проф. Илиев посочи, че институтът има публична научна дейност, публикации и информация за изследванията, които извършва. Според него там се работи с различни инфекциозни причинители, а не единствено с бактерията, предизвикваща чума.

Твърденията, че става дума за военна лаборатория, не са подкрепени с представени доказателства.

Британският микробиолог доц. д-р Саймън Кларк от Университета в Рединг също коментира въпроса за характера на института.

„За това място знаем, че изучава чумата като болест. Чувал съм от някои хора, че в миналото е имало връзка с армията. Чувал съм от други места, че никога не е имало нещо подобно. Така че трудно можем да кажем със сигурност, че имаме достоверна информация за този институт“, заяви той.

Думите му показват, че спекулациите за евентуални исторически военни връзки не бива да се представят като установени факти.

Проф. Илиев: Ако става дума за чумна бактерия, рискът за България е практически нулев

Българският учен подчерта, че все още липсва достатъчно информация, за да бъде потвърден дори точният причинител на предполагаемото заболяване.

„Ние изхождаме от позицията, че е чума спрямо информацията, но дали наистина не става дума за някакъв друг микроорганизъм, не се знае“, коментира той.

Според проф. Илиев, ако действително става въпрос за бактерията, причиняваща чума, няма основания за притеснения от разпространение на заболяването до България и Европейския съюз.

„На този етап, ако е това, което се споменава – чумна бактерия, рискът е нулев за България и за ЕС“, категоричен беше специалистът.

Европейските здравни власти следят ситуацията

Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията съобщава, че наблюдава информацията за предполагаемия случай в Русия и поддържа контакт със Световната здравна организация.

„Въз основа на ограничената информация, с която разполагаме към момента, няма съобщения за вторични случаи, нито доказателства за устойчиво предаване от човек на човек, което би довело до по-нататъшно разпространение на заболяването“, посочват от европейската институция.

Доц. Саймън Кларк обясни, че белодробната чума е бактериална инфекция, чиито симптоми могат да се появят само за няколко дни. При съмнение за заразяване е необходимо незабавно антибиотично лечение.

По думите му, ако контактните лица бъдат своевременно установени и получат необходимите медицински грижи, рискът от по-широко разпространение е много нисък.

Британският специалист не очаква ситуацията да се развие по сценарий, подобен на пандемията от COVID-19, като посочва съществените разлики между двата причинителя и възможностите за лечение.

Въпреки тревожните съобщения експертите призовават за оценка, основана на проверени медицински данни, а не на непотвърдени версии за лабораторни аварии или предполагаеми военни експерименти.