Ново научно изследване показва, че озонът и азотните оксиди променят или разрушават ароматните вещества, чрез които растенията привличат опрашители. В резултат ефективността на насекомите при откриването на цветовете може да намалее значително, което създава допълнителни рискове за растителните екосистеми и земеделието.

До тези заключения достигат изследователи от Университета в Рединг, Великобритания, които са анализирали резултатите от 22 експериментални проучвания. Данните са публикувани в научното списание Frontiers in Ecology and the Environment, а за тях съобщава научната платформа EurekAlert!.

Цветята губят своя ароматен ориентир

За много опрашващи насекоми ароматът е основно средство за откриване на растенията, от които събират нектар и прашец.

Цветята отделят летливи органични съединения, които се разпространяват във въздуха и служат като своеобразни химически сигнали.

Когато обаче атмосферата е замърсена, тези сигнали могат да се променят още преди да достигнат до насекомите.

Учените установяват, че два широко разпространени атмосферни замърсителя — озонът и азотните оксиди — взаимодействат с ароматните вещества, като променят състава им или ги разграждат.

Така пчелите и пеперудите срещат по-големи затруднения при намирането на цветята дори когато растенията продължават да отделят характерните си аромати.

Ефективността на опрашителите спада с до 68%

Анализът показва значително въздействие на замърсяването върху способността на насекомите да откриват цветята.

При повишени концентрации на озон ефективността им намалява средно с 42%, а при въздействие на азотни оксиди — с 46%.

Когато двата замърсителя присъстват едновременно, отчетеният среден спад достига 68%.

Изследователите уточняват, че взаимодействието между различните газове е сложно. В някои експерименти съвместното им въздействие се оказва по-слабо от очакваното, тъй като озонът и азотните оксиди реагират помежду си и променят концентрациите си.

Това означава, че ефектът върху насекомите зависи не само от количеството замърсители, но и от химичните процеси в атмосферата.

Дизеловите автомобили са сред източниците на проблема

Азотните оксиди се отделят при горивни процеси, включително от двигателите на автомобилите, промишлеността и енергийния сектор.

Дизеловите превозни средства са особено важен източник на тези емисии в автомобилния транспорт.

Приземният озон, от своя страна, не се отделя непосредствено от ауспусите. Той се образува в атмосферата в резултат на химични реакции между други замърсители под въздействието на слънчевата светлина.

Това прави ограничаването му по-сложно, тъй като концентрациите зависят от множество фактори, включително температурата, слънчевото греене и състава на въздуха.

Според учените преминаването към по-чисти технологии и намаляването на емисиите от изкопаеми горива може постепенно да подобри условията за опрашващите насекоми.

Учените предупреждават за трудни десетилетия до 2050 г.

Водещият автор на изследването Джеймс Райъл от Университета в Рединг предупреждава, че проблемът може да продължи още десетилетия.

„Прогнозите са, че нивата на озон ще продължат да се повишават до около 2050 г., дори и когато емисиите на азотните оксиди започнат да намаляват, тъй като светът се отказва от изкопаемите горива. Това ще затрудни тези насекоми през следващите две до три десетилетия“, посочва той.

По думите му след по-широкото навлизане на по-чисти горива и технологии концентрациите на озон би трябвало постепенно да намалеят.

Райъл подчертава, че скоростта на това възстановяване ще зависи от политиките, които държавите предприемат още сега.

„По-бързото намаляване на емисиите на азотни оксиди, особено от дизеловите превозни средства, би могло да съкрати този труден период за насекомите и да ускори възстановяването“, допълва изследователят.

Защо проблемът засяга и производството на храни?

Опрашващите насекоми играят ключова роля за размножаването на множество диворастящи растения и за производството на редица земеделски култури.

Сред храните, чието производство зависи в различна степен от животинското опрашване, са много плодове, зеленчуци, ядки и маслодайни култури.

Ако насекомите срещат затруднения при откриването на цветовете, това може да се отрази върху посещенията им на растенията и съответно върху успешното опрашване.

Учените предупреждават, че замърсяването на въздуха добавя още един рисков фактор към вече съществуващите заплахи за опрашителите, сред които са загубата на местообитания, климатичните промени и употребата на пестициди.

Необходими са повече изследвания извън Европа

Авторите отбелязват и важно ограничение на своя анализ — по-голямата част от наличните експериментални данни идват от Европа.

Това означава, че все още няма достатъчно информация как различните замърсители влияят на опрашващите насекоми в други региони, включително в части от Азия, където замърсяването на въздуха е особено сериозно.

Необходими са допълнителни изследвания и в реални природни условия, за да се оцени по-точно как установените в експериментите затруднения се отразяват върху опрашването и добивите.

Основното заключение на учените е, че защитата на опрашителите не може да се ограничава само до съхраняването на техните местообитания. Качеството на въздуха също е съществен фактор за способността им да намират растенията, от които зависи тяхното оцеляване.

Източници: Университетът в Рединг, EurekAlert!, Frontiers in Ecology and the Environment.