Деканът на Юридическия факултет на Софийския университет проф. Даниел Вълчев коментира темата за опитите за създаване на паралелелен на съществуващия Съвет на ректорите в предаването „Денят започва“ на Българската национална телевизия. На въпросите на журналистите Христина Христова и Симеон Иванов той отговори:
Не знам дали има нужда някой да говори от името на ректорите, защото висшите училища в България имат не винаги еднакви интереси. Принципно, те имат интерес да се развива висшето образование, но между тях има и твърде сериозни различия – между държавните и частните университети, между големите държавни университети, където понякога се прави наука дори на световно равнище и между другите, които, без да ги подценявам, са по-скоро образователни институции и така нататък. Правилата, по които е създаден Съвета на ректорите, са такива, че прилича малко на Българския футболен съюз. В Българския футболен съюз членуват, да ме извинят феновете ако греша, около четиридесетина клуба. Там Левски и ЦСКА имат по един глас и да не обидя някой отбор, някой, който никой дори не го е чувал – той също има право на един глас. Извинявайте, но по-малките университети в България имат по-малко студенти отколкото моят факултет. Не ми се вижда редно те да имат същата тежест в една организация, каквато имат Софийския университет, УНСС, Техническия университет в София или Медицинските университети и т.н. Ако има някакво приличие, разбира се, би следвало да бъде дадено на тези университети, макар и неформално малко предимство. Ако обаче това приличие се загуби и по-малките се сдружат, така да се каже, тогава няма нищо по-естествено от това да се разделят тези съвети.
Няма да има разкол. Това е организация, която е юридически стабилна, тя няма да изчезне, но има смисъл, ако изразява мнението на всички. Ако не изразява мнението на всички, то ще трябва да се търсят някакви други форми.
Това е вече въпрос на вкус. Дали ще се правят два, три, пет съвета и т.н., нищо страшно няма в тези неща, вярвайте ми. В крайна сметка интересите в обществото са различни и затова в демократично общество има най-различни начини да се изразяват позиции. Извинявайте, но вижте наукометричните данни на различните университети в България и ще се убедите, че има разлики от земята до небето. Няма как това нещо, всичкото да има един и същ интерес. Ние ако имаме 100 лева в системата, къде ги даваме – на брой студенти, за правене на наука или за инфраструктура, на какъв принцип ги разпределяме? Това са големи въпроси, които ако намерят решение вътре в тази организация – добре, ако не - ще се намери друго. Нищо страшно няма в това.






