– Проф. Христов, в рамките и на този парламент няма шанс да се роди правителство. Почти сигурно е, че отиваме на седми за последните три години избори, които отново няма да решат политическата криза. Пред взрив ли е партийната система в България?

– Първо, българската партийна система е изкуствено създадена.

Категориите ляво, дясно и център са внесени по второ направление.
Това са етикети без съдържание – те са продукт на политическа игра отпреди повече от 30 години, дължаща се на покойния Андрей Луканов и менажирането на т.н. „български преход” по късносъветски и перестроечен модел.

Второ, българските политически партии не представляват съответните социални групи, затова не може да има разделение – ляво, дясно и център.

По тази причина, дори да пренебрегнем за момент външния фактор, което е трудно да си представим, българската политическа система е мъртвородена – тя не може да представлява нещо, което го няма.

Тя представлява само себе си – в този смисъл нейната смърт даже се забави. Всъщност това не може да бъде и смърт – тя е мъртвородена и даже не може и да умре. Оттук-нататък всичко останало са само подробности от пейзажа и как точно ще ги коментираме – оставям на вашите колеги журналисти. Аз не намирам това за сериозно занимание.

– Невъзможността на Борисов като лидер на най-голямата парламентарна партия да прокара през Народното събрание кабинет за седми пореден път. След като е бил три пъти успешен премиер, означава ли слизане от политическата сцена?

– Не. Това означава демонстрация, за пореден ярък път, на едно основно качество на българските, пази Боже, политици – не за последните 30 години, а за много по-голям период, след Първата световна война – говоря за политическа класа „страхливец”, съставяща бита страна, бит народ в своите три войни.

Това създава един страхов комплекс в българския политически елит, независимо как той е конструиран, а той е конструиран изкуствено, това е повече от ясно. И оттук-нататък всички тези обяснения с вътрешни фактори са, казано, несериозни, те са следствие, а не причина. 

Истината е, че българските политически мушмороци са осъществили нисък профил върху терена, защото ги е страх да поемат дори минимална отговорност по една много проста причина – те са външно зависими от два фактора, които те изчакват.

Първият фактор е, какво ще се случи в Америка, който е най-важният – каква власт ще дойде в Белия дом. Оттам какво ще бъде нейното отношение към Русия, оттам към войната между Америка и Русия в Украйна и оттам за положението на Европа към Русия и Украйна, оттам периферните фронтови квазидържавни образувания като България какво положение трябва да заемат.

Затова нашите политици тупат топката, извършвайки тези неособено логични движения, изчаквайки това, което трябва да се случи. Ще има някакво отпушване на ситуацията. Това няма да реши фундаменталния проблем за пълната изкуственост на българската политическа система, чак през есента.

Този промеждутък е значим, поради поемането на ангажименти по украинско направление, смятайте – антируско и проамериканско. Повече от ясно е, че българските политици са разкрачени между русофилските настроения на населението и императивите на външния хегемон, чийто марионетки са те. Резултатът е този, който виждаме. Ступор!

– Този страхов комплекс, за който говорите, се вижда. В същото време в последните години наблюдаваме тоталното изтляване на т.н. политически елит. Няма нито една фигура, която да се ползва със значимо доверие, да има авторитет. Тя изобщо може да излезе пред нацията. Защо се случи това, защо в такава степен народът не може да издигне своите водачи в последните 30 години?

– Аз съм социолог – понятието „народ” не съществува, това е категория в публицистиката. Народ има там, където няма неразвити модерни отношения. В този смисъл народът никога нищо не може да излъчи. Той никога никъде нищо не е излъчвал, не само в нашите географски ширини. И трябва да разделим демагогията от суровия анализ на историческите и социални факти.
На второ място, българските политици са продукт на отрицателна политическа селекция през тези 30 години. 

Това не е случаен елемент, това е абсолютно логично продължение на свръхзадачите на прехода – превръщането на относително развита страна в периферна територия със затихващи функции.
Следователно, вие трябва да играете една много изтощителна игра, която не е по ръста на политическите нищожества, които сме нарекли елит.

От една страна – да продължавате да залъгвате масата, която трябва да умира, а от друга страна, да продължавате да изпълнявате задачите по ликвидацията на територията.

Както веднъж вече казах и повече няма да се повтарям по този въпрос –никаква реиндустриализация, никаква ремодернизация и никакво възкръсване в каквито и да било форми на държавното образувание – четвърто или пето по френски образец – няма да има! Другото са залъгалки за наивници.

– Защо?

– Ние през цялото време сме втренчени в някакви смътни детайли, а не в голямата картина, а голямата картина е жестока. От друга страна, искам да подчертая, абсолютно закономерно – а тя е демографско изчезване на българската нация и на българския народ, заличаване дори на жалките държавни и национални позиции, ликвидирането на всякакви, дори на остатъчни икономически и технологически острови, на някаква по-висока социална, икономическа и техническа компетентност.

И в следствие на това, абсолютно закономерно – ширещата се абсолютна примитивизация и вулгарност.
Ако се опитате да погледнете непреднамерено българското общество и българската реалност през очите на един позитивно настроен чужденец – не може да си представите изключително отблъскващото, вулгарно, примитивно, ориенталско, похотливо излъчване на голяма част от това, което се нарича „България“ в момента.

Тъй като всеки от нас си живее тук, в собствен сос, не си дава сметка за изключителната деградация на всичко, не само на ниво политика, за което всички сме се хванали, дори на ниво елементарни поведенчески актове, ако щете на културни актове, на ниво комуникационни актове. Тук, у нас, всеки си говори на „ти”, тук няма  респект, уважение към човека отсреща. Това означава изпростяване на социалната тъкан в последващ етап на разпадане. Тя вече се разпада.

– А възможно ли е нещо да се спаси?

– Не!

– Тоест, България умира, така ли?

– На този етап, да. Пак ще се повторя – всички големи обществени преврати, не в примитивния смисъл на военне, става дума за социален преврат в модерната българска история, в последните 20-30 години не са продукт на българите, а са външни фактори. Те са само вътрешно следствие на външни импулси.

– Като ми ги разказвате всичко това, си спомням един разговор с Любомир Левчев – няколко месеца преди да си отиде, той ми каза: „България угасва като свещ!” И вие току-що го обрисувахте това детайлно.

– Това може да бъде описано с художествените термини на високата култура, която вече няма място в българската реалност. Може да бъде описано и в суровите термини на една непреднамерена, но добре обоснована наука, която също липсва в България – социална наука.

– Да ви „сваля“ в калната българска политика, преди окончателни да се е споминала. Какво е прочитът ви за пуча срещу Нинова?

– Занимаваме се със следствията, не с причината. Занимаваме се с дребнотения, а не с важните теми. Проблемът не е Нинова – тя е симптом, тя не е причината. Ние виждаме закономерния финал на обявилата се за лява партия. Вие не знаете, но у нас има един изключително интересен проблем.

От гледна точка на социалните и всякакви други индикатори 60% от българското население по европейските стандарти е по-скоро бедно или в зоната на бедността. Значи, според учебниците, политическата сила, която е заявила, че представлява интересите на социално онеправданите, би трябвало да не се отърве от властта, поради голия факт, че представлява 60% от населението. Колкото по-бедно става населението, толкова повече шансовете й би трябвало да се увеличават.

У нас наблюдаваме точно обратната прогресия – колкото по-бедно става населението, по-примитивно, по-експлоатирано, толкова повече лявата партия се свива до рамките на статистическата грешка в политическия процес. Това ясно показва, че самонабедилото се за ляво не изпълнява своите функции, не представлява широк социален интерес, те представляват себе си, по-скоро – една клика.

– С дясното е същото?

– Боже Господи, какво дясно от хора, които не са подписали една фактура в живота си?!

– Предизвикването на нови избори през есента какво означава?

– Още от същото! Катастрофата е факт, така започна и днешният ни разговор – с експлозия, сега предстои имплозия. Изгасваме абсолютно, без стил. Поне да бъде някакси със замах. Да бъде като провала на мината на Зорба гъркът на Никос Казандакис, когато накрая той блестящо заяви: „Поне опитахме”. Тези тук даже не могат да опитват!

Източник: Епицентър.БГ