Категорично не трябва да се правят промени в Изборния кодекс в последния момент. Това заяви директорът „Електорални нагласи и прогнози“ в "Галъп Интернешънъл Болкан" проф. Михаил Константинов в предаването „Пресечна точка“.

„Ако се пипа сега, изборите са опорочени“.

По думите на Константинов международното правило е ясно – една година преди изборите не се правят промени в изборното законодателство. Минималният допустим срок е шест месеца.

Според него всяка промяна в рамките на тези шест месеца автоматично поставя под съмнение честността на вота. Той подчерта, че каквото и да бъде прието сега, не може да важи за предстоящите избори, тъй като до тях остават малко повече от два месеца.

Старият начин на гласуване остава.

Константинов беше категоричен, че нов начин на гласуване няма как да бъде въведен. По думите му българите ще гласуват по стария модел – с хартиени бюлетини и със съществуващите машини, използвани като принтери.

Той подчерта, че няма време нито за доставка, нито за сертификация, нито за обучение на секционните комисии за нови технологии.

Хартия срещу машина: как избират българите.

По данни на Константинов, когато българите имат избор, около 60% предпочитат хартиената бюлетина. Това се е потвърдило на последните шест предсрочни избора.

Той посочи, че в малките секции машинното гласуване е практически неприложимо. В много от тях гласуват възрастни хора, които не са работили с подобна техника и често дори не използват банкомати.

Недействителните гласове и „митовете“.

Професорът отхвърли твърденията, че в България има масов проблем с недействителните гласове. Според него висок процент недействителни бюлетини има само при изборите за общински съветници, заради неправилно попълнени преференции.

На всички останали избори недействителните гласове са между 2 и 4 процента, което е в рамките на нормата. Той беше категоричен, че твърденията за по-високи стойности са или резултат от невежество, или от умишлено подвеждане.

Сканиращите устройства – решение или риск.

Константинов обясни и принципа на работа на т.нар. сканиращи устройства, за които настояват някои партии. Според него те дават сигурност, че вотът е отчетен правилно, но имат сериозен технологичен проблем – техническото зрение никога не е напълно надеждно.

Той предупреди, че има реален риск от неправилно разчитане на гласа, без да е ясно колко точно трябва да се отклони маркировката, за да не бъде отчетена.

Цена, време и сринато доверие.

По негови изчисления въвеждането на такива машини би струвало около 50 милиона евро за техника с кратък живот. По-големият проблем обаче, според него, не е цената, а сринатото доверие в изборния процес.

Активност и предстоящи избори.

Константинов обясни, че реалната активност в страната е около 50%, но заради ниското гласуване в чужбина общият процент пада до около 40%.

Той прогнозира, че изборите ще бъдат насрочени два месеца след указа на президента, като най-вероятните дати са 29 март или края на април. По думите му март се желае от много партии, но по-късна дата би била по-разумна.

Нов политически играч? „Не“.

По отношение на евентуална поява на нов политически проект Константинов беше категоричен, че такъв няма да има. Според него за това са нужни силни лидери във всички 31 изборни района.

Той отбеляза, че президентът Румен Радев разполага с хора, но е обвързан с конституционната си клетва. Прецедент за президент, напуснал поста си заради политика, по думите му има само един – в Бангладеш.

Заключението на професора е ясно: предстоящите избори трябва да се проведат по познатите правила, без експерименти и без промени в последния момент.