Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отчете до 135% надценка при някои основни хранителни продукти в България. Най-високата разлика е при минералната вода, но значителни надценки се наблюдават и при продукти като прясно мляко (до 77%), сирене (до 82%), кашкавал (до 91%), кайма (до 73%) и яйца (до 89%).
„Оказва се, че КЗК е органът, който може да получи цялата информация. Защото всеки друг държавен орган разполага само с частични данни. Комисията може да събере всички тези данни на едно място и да покаже картината." Това заяви заместник-председателят на КЗК Радомир Чолаков в предаването „Тази неделя“.
Чолаков подчерта, че анализът на КЗК не цели да установи спекула, а да покаже структурни дефицити в хранителната верига, натрупани още от погрешната приватизация и стихийна либерализация в началото на Прехода. По думите му най-много страда българският производител, който не получава достатъчна подкрепа от държавата.
„Няма държава в ЕС, която да не подкрепя производителите си, а у нас хранителната сигурност не е обезпечена. Ние не произвеждаме достатъчно храна“, заяви Чолаков. Той добави, че традиционни отрасли като животновъдството са силно засегнати, а българското мляко и месо се произвеждат в малки количества.
Експертът подчерта, че надценките реално обогатяват търговците и посредниците по веригата. В секторни анализи ще се проследи внимателно дали има господстващо положение на пазара. В отговор на препоръките на КЗК министър-председателят Росен Желязков е разпоредил съставянето на работна група от компетентните министерства за предприемане на мерки.
„Проблемът започва още от 90-те години, с приватизацията и стихийното отваряне на пазара“, отбеляза Радомир Чолаков, като подчерта, че без структурни промени ситуацията с надценките и натиска върху българските производители ще продължава.






