Снимка: Financial Times През януари Германия отчете над три милиона безработни – най-високият брой за последните 12 години. Парадоксално, много сектори продължават да изпитват сериозен недостиг на работна ръка.
Експертите обясняват, че проблемът не е липсата на хора, а несъответствието между уменията на търсещите работа и изискванията на пазара. Все повече професии изискват квалификация, дигитални умения и добро владеене на немски език – условия, които част от безработните не покриват.
Адвокатът и консултант Надя Клуге обяснява, че януари е традиционно месец с по-висока безработица, тъй като работодателите рядко наемат в началото на годината. В нископлатения сектор конкуренцията е особено силна – българите се конкурират с местното население, бежанци и други граждани на ЕС.
Сериозен проблем за българите остава липсата на достатъчно познания по немски език. Често граждани на ЕС не са включвани в езикови курсове, организирани от Агенцията по заетостта, дори когато са безработни. В същото време изискванията за владеене на езика растат, дори за нискоквалифицирана работа. „За да работиш като чистач в болница, трябва да можеш да четеш планове за дезинфекция“, пояснява Клуге.
Тези условия влияят и на нагласите на българската общност в Германия. Все повече хора търсят информация за завръщане в България – какви документи са нужни, към кои институции да се обърнат и какви възможности имат след завръщането си. Тенденцията се наблюдава не само през януари, но и през цялата изминала година.






