Румъния може да се превърне в новия „магнит“ за индустриални инвестиции през следващото десетилетие в условията на стратегически промени в европейския икономически пейзаж, се казва в специализиран анализ, публикуван по-рано тази седмица, съобщи Аджерпрес за БТА.

„Румъния изобщо не е периферен пазар и се е превърнала в магнит за инвестиции, като привлича капитали и мащабни проекти благодарение на уникална комбинация от фактори – от модернизиране на инфраструктурата до глобална тенденция за релокация на производството. Въпреки настоящите икономически предизвикателства, главно поради фискални мерки, прогнозата с хоризонт 2026 – 2030 г. е изключително позитивна“, се казва в анализа, подготвен от консултантската компания „Фреймс“ (Frames), която посочва, че Румъния има потенциала да се превърне в нов силен център на пазара на индустриални складови и производствени инсталации.

Статистически данни, цитирани в анализа, показват, че общата разполагаемост на модерни индустриални и логистични площи почти се е удвоила през последните години и е достигнала около 7,5 милиона квадратни метра, което консолидира позицията на Румъния като третия най-голям пазар от този вид в Централна и Източна Европа след Полша и Чехия.

„Един от най-силните двигатели на растежа е релокацията на производство (ниършоринг). Международни компании търсят начини да съкратят веригите си на доставки и преместват фабрики по-близо до европейските пазари, а Румъния, с квалифицираната си работна сила и конкурентни цени, е предпочитана дестинация. Като беше движено първоначално от търговията на дребно, бързооборотните потребителски стоки (FMCG) и логистиката на трети страни (3PL), които подкрепяха растежа на хипермаркетите, сега търсенето все повече се диверсифицира. Това намира отражение в числата: през последните две години около една трета от търсенето на индустриални площи е била за производство – голям скок в сравнение с 10-15 процента през предишните години“, отбелязват експертите.

Според тях много от тези производствени проекти са специално построени или дори собствени, което означава, че производствената дейност е недостатъчно отразена в статистиките за наемите.

„В същото време логистиката и електронната търговия остават силни: на търговците на дребно (включително на храни и бързооборотни стоки и облекло) и логистичните оператори все още се пада около половината от наетите площи, което осигурява продължаващо търсене на складови пространства и центрове за дистрибуция“, посочва анализът на „Фреймс“.

Друга все по-отчетлива тенденция е рязкото разширяване на географското разпределение. Градове като Тимишоара и Арад, които се облагодетелстват от близостта на границите на ЕС, и Брашов и Сибиу с тяхното индустриално наследство, са се превърнали в „горещи точки“, които привличат значителен дял от новите инвестиции.

Според прогнозите един от регионите с най-висок потенциал е (румънската) област Молдова, особено с изграждането на магистралата A7, която вече е включила градове като Яш и Бакъу в радара на инвеститорите.

Що се отнася до Букурещ, изграждането на околовръстния път A0 се очаква да стимулира разширението на логистичните площи в прилежащите райони, особено южно от града, където по-рано инфраструктурата беше недостатъчно развита, казват експертите и посочват пълното присъединяване към Шенгенското пространство и притока на европейски фондове, особено чрез Националния план за възстановяване и устойчивост, като главни двигатели на този бум.

Прогнозите на „Фреймс“ посочват, че Румъния има потенциал да привлече инвестиции от 10 млрд. евро в развитието на логистични и индустриални площи както с частни, така и с публични средства.

Анализът на „Фреймс“ е базиран на официални данни за динамиката на икономическата активност в сферите на логистиката и индустрията, предоставени от Министерството на развитието, Националния статистически институт, Евростат и някои експертни компании.