Румен Гълъбинов е икономист и финансист, бил е зам.-председател на Комисията по финансов надзор към Министерство на финансите. Също така е и член на Стратегически съвет към президента Румен Радев
- Г-н Гълъбинов как ще коментирате исканите промени в данъчното законодателство от страна на финансовия министър?
- Те са в посока на увеличение събираемоста на държавните приходи и данъци. Целят по-голямо събиране на ДДС, както и такива, които да са общо данъчно дисциплинирани мерки. Очевидно е, че за бюджета за следващата година държавата има нужда от повече приходи. Които се опитва да си ги осигури по такъв начин и с такива мерки.
- Ще доведат ли те до положителен ефект за приходната част на бюджета?
- Трудно да е да се каже още от сега при положение, че данъчните ставки. И то пак основно по ДДС не претърпят промяна. Тоест не останат сигурно на 9% ставките за ресторантьорите, както и някои други такива и не се изравнят на 20% като общата ставка. Тогава е трудно да се прогнозира, но в повечето случаи тук се разчита на други приходни източници. Примерно от увеличения праг за регистрация по ДДС малките бизнеси. Търговци, фамилни бизнеси, които имат оборот от под 100 000 лева годишно да плащат патентен данък. И по този начин да се осигурят повече приходи за общините, за кметствата от местни данъци и такси. Тук по-скоро е едно преразпределение на данъчните приходи на пръв поглед и в по-малка степен тяхното увеличение.
- Докога правителството ще продължава да разчита на заеми за покриване на бюджетния дефицит?
- За тази година си изпълни изцяло лимита за теглене на заеми. В началото на годината беше изтеглен един такъв от 1.5 млд. евро под формата на евро облигации и сега два нови такива еврооблигационни заема на обща сума от 2.3 млд. евро. Така че общият лимит, който беше за 3.8 млд. евро вече е изпълнен. И повече за тази календарна година по настоящия бюджет не могат да се теглят заеми. Ще видим какъв ще е лимитът за външни заеми за следващата 2024 г. и дали той ще е по-голям от този и дали той ще се изпълни изцяло така, както стана тази година. Разбира се добре би било бюджетният дефицит да не се разчита да се финансира от заеми, а от увеличени приходи и от възможности за инвестиции, които да дойдат. Както е Националният план за възстановяване и устойчивост или други програми и частни инвестиции, които да постъпят в подкрепа на бюджета, така че да не се налага да се теглят заеми.
Интервю на Стефани Василева, MEDIAMALL
24 С
29.3 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
