Първите случаи на сезонен грип вече са регистрирани в България, а здравните специалисти напомнят, че навременното разпознаване на симптомите и правилното лечение са особено важни за предотвратяване на усложнения.

Сред вече доказаните у нас грипни вируси са A(H1N1)pdm09 и A(H3N2). Първият е познат от пандемията през 2009 г., но днес циркулира като един от обичайните причинители на сезонния грип.

Появата на първите лабораторно потвърдени случаи не означава непременно начало на грипна епидемия. Специалистите обаче очакват разпространението на респираторните инфекции да се засилва с настъпването на по-студените месеци.

Какви са първите симптоми на грипа?

За разлика от обикновената настинка, която най-често започва постепенно, грипът обикновено се развива внезапно. Човек може да се чувства добре сутринта, а само няколко часа по-късно да получи висока температура, втрисане и силна отпадналост.

Най-характерните симптоми са:

• Внезапно повишаване на температурата, често над 38 градуса.
• Силно главоболие и болки в мускулите и ставите.
• Втрисане и изразена физическа отпадналост.
• Суха, дразнеща кашлица.
• Болки и дразнене в гърлото.
• Хрема или запушен нос.
• Загуба на апетит и общо неразположение.
• При децата понякога се наблюдават и стомашно-чревни оплаквания като повръщане и диария.

Важно е да се знае, че не всички болни от грип развиват висока температура. При възрастните хора и пациентите с отслабена имунна система заболяването може да протече и с по-нетипични симптоми.

Грип или настинка – как да ги различим?

Двете заболявания често имат сходни прояви, но обикновено се различават по начина на начало и тежестта на оплакванията.

При настинката водещи симптоми обикновено са хремата, кихането и дразненето в гърлото. Температурата може да липсва или да бъде леко повишена.

При грипа началото най-често е рязко, а високата температура, мускулните болки и силната отпадналост могат да принудят болния да остане на легло.

Кашлицата при грип често е по-упорита и може да продължи две или повече седмици, дори след отшумяването на останалите симптоми.

Само по оплакванията обаче невинаги е възможно да се направи сигурно разграничение между грип, COVID-19 и други респираторни инфекции. При необходимост лекарят може да назначи изследване.

За кои хора грипът е най-опасен?

Световната здравна организация предупреждава, че макар повечето хора да оздравяват в рамките на около седмица, при определени групи съществува по-висок риск от тежко протичане и усложнения.

Особено уязвими са децата под петгодишна възраст, хората над 65 години, бременните жени, пациентите със сърдечносъдови и белодробни заболявания, диабет и други хронични състояния, както и хората с отслабена имунна система.

Едно от най-сериозните усложнения е пневмонията, която може да бъде причинена от самия грипен вирус или от последваща бактериална инфекция.

Възможни са също обостряне на хронични заболявания, инфекции на ушите и синусите, а в по-тежки случаи – дихателна недостатъчност и други животозастрашаващи състояния.

Кога трябва незабавно да потърсим лекар?

Медицинските специалисти предупреждават да не се подценяват признаците за усложнения.

Незабавна медицинска оценка е необходима при затруднено дишане, задух, постоянна болка или тежест в гърдите, обърканост, силна отпадналост, невъзможност за прием на течности или признаци на обезводняване.

Тревожен сигнал е и повторното влошаване на състоянието, след като температурата и кашлицата първоначално са започнали да отшумяват.

При малките деца особено внимание изискват учестеното или затруднено дишане, посиняването на устните, липсата на урина за продължителен период, необичайната сънливост и гърчовете.

При подобни тежки симптоми трябва да се потърси спешна медицинска помощ.

Лекарите предупреждават: Не започвайте антибиотик на своя глава

Грипът е вирусно заболяване и антибиотиците не действат срещу причинителя му.

Те могат да бъдат необходими само ако лекар установи или подозира бактериално усложнение.

При неусложнен грип обикновено се препоръчват почивка, достатъчно течности и подходящи средства за облекчаване на температурата и болките.

Съществуват и специфични противовирусни лекарства, които могат да намалят продължителността и тежестта на заболяването. Най-добър ефект имат, когато лечението започне през първите 48 часа след появата на симптомите.

При тежко протичане и при хора с повишен риск от усложнения противовирусно лечение може да бъде полезно и при по-късно започване. Решението за назначаването му трябва да бъде взето от лекар.

Затова специалистите съветват хората от рисковите групи да се свържат с медицинско лице още при първите признаци на заболяване.

Противогрипните ваксини – кога е най-подходящият момент?

Ваксинацията остава основното средство за намаляване на риска от тежко протичане на грипа, хоспитализация и смърт.

За сезон 2026–2027 г. в България са предвидени общо около 770 000 дози противогрипни ваксини.

Част от количествата вече са доставени, включително назалните ваксини за деца, а допълнителни доставки за свободния пазар се очакват през ноември.

В страната продължава програмата за безплатна противогрипна имунизация на хората на и над 65 години. Предвидена е и програма за безплатна ваксинация на деца.

Специалистите посочват октомври и ноември като подходящ период за поставяне на ваксината, преди по-широкото разпространение на вирусите.

За изграждането на имунна защита обикновено са необходими около две седмици.

Ваксината не гарантира, че човек няма да се зарази, но значително намалява риска от тежко заболяване и усложнения.

Как да ограничим разпространението на заразата?

Грипните вируси се предават основно чрез дихателни частици, отделяни при кашляне, кихане, говорене и дишане, особено при близък контакт в затворени помещения.

Здравните власти препоръчват редовно миене на ръцете, проветряване на помещенията, избягване на близък контакт с болни хора и оставане вкъщи при симптоми на респираторна инфекция.

Носенето на маска при наличие на симптоми също може да намали риска от предаване на вируса на околните.

Според Световната здравна организация в европейския регион грипната активност обикновено започва да се увеличава между средата на ноември и средата на декември, а пикът често настъпва през януари или февруари.

Точният момент и интензивността на предстоящата грипна вълна обаче не могат да бъдат прогнозирани със сигурност.

Появата на първите случаи в България е сигнал за започващия сезон, а основните препоръки на специалистите остават навременна профилактика, избягване на самолечение и търсене на медицинска помощ при признаци на усложнения.