Русия и Иран обсъждат възможността за доставки на руски природен газ, които да облекчат недостига на синьо гориво в Иран и в перспектива да позволят снабдяването на съседни държави. Темата е била сред обсъжданите въпроси по време на разговорите между Владимир Путин и секретаря на иранския Висш съвет за национална сигурност Мохсен Резаи.
Въпреки огромните си запаси от природен газ, Иран изпитва сериозни затруднения с осигуряването му на необходимите места и в необходимото време. Голяма част от добива е съсредоточена в южната част на страната, включително в офшорното находище „Южен Парс“. През зимата обаче потреблението в северните градове рязко нараства заради нуждите от отопление. Транспортирането на газа на север чрез дългите тръбопроводни маршрути създава допълнително натоварване именно когато търсенето достига своя пик.
Иран разполага с подземни газохранилища в Сарадже и Шуридже, но техният капацитет и вътрешната газопреносна мрежа все още не са достатъчни, за да покрият напълно зимното потребление. Доставките от Русия биха могли да облекчат този проблем и да намалят необходимостта от ограничаване на газа за промишлените предприятия и електроцентралите в полза на битовите потребители.
Първоначално обсъжданият маршрут предвижда транзит на руския газ през Азербайджан, като се използват съществуващите тръбопроводни връзки между трите държави.
По-рано руският министър на енергетиката посочи, че първоначалният етап на проекта може да достигне до 1,8 млрд. куб. метра природен газ годишно. Това представлява сравнително ограничен старт, който не изисква изграждането на изцяло нов транспортен коридор.
Подобен обем би осигурил известно облекчение, но няма да премахне цялостния недостиг на природен газ в Иран. Според руски анализатори зимните доставки биха могли да бъдат практична първа стъпка, но засега става дума за обсъждан проект, а не за окончателно договорен график за доставки.
През юни 2024 г. „Газпром“ и Националната иранска газова компания подписаха меморандум за разбирателство. Реализацията обаче се забавя заради нерешени търговски въпроси. Сред основните пречки остават цената на газа и механизмите за разплащане.
В дългосрочен план се обсъжда възможността доставките да достигнат 55 млрд. куб. метра годишно, както и руският газ да бъде насочван впоследствие към Пакистан и Индия. Това обаче е значително по-мащабна амбиция, която ще изисква допълнителна инфраструктура, нови търговски споразумения и преодоляване на редица предизвикателства, свързани със санкциите и икономическата целесъобразност на транспорта.
За Русия дори ограничените доставки биха означавали достъп до нов пазар извън Европа. За Иран те биха осигурили допълнителен източник на енергийни ресурси в момент, когато вътрешната газопреносна система е подложена на сериозно натоварване.
Ако проектът бъде реализиран, основната непосредствена полза ще бъде намаляването на натиска върху газовата инфраструктура в северната част на Иран, което би позволило на страната по-лесно да задоволява битовите нужди и същевременно да поддържа работата на промишлеността през зимните месеци.
Енергетиката все по-ясно се превръща в инструмент за стратегическо партньорство между Русия и Иран.
Източник: NewRulesGeo
Още новини четете в категория
Свят
18.4 С
18.1 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
