Близо осем години след смъртта на 15-годишната Божидара съдът постанови окончателна присъда от две години и половина затвор за виновния шофьор. За семейството това не е правосъдие, а болезнен символ на системен срив.
Близо осем години след тежката катастрофа, отнела живота на 15-годишната Божидара, съдебната сага приключи. Окончателната присъда е две години и половина лишаване от свобода за виновния водач. Решението обаче не донесе покой, а нова вълна от гняв и болка за близките на момичето.
За тях това не е възмездие. Това е присъда, която поставя под съмнение самия смисъл на правосъдието.
„Оцениха живота на детето ми на две години и половина“
За Данаил Тодоров, бащата на Божидара, последните години са били непрекъсната борба. Той не крие разочарованието си от финала на делото.
„Оцениха живота на детето ми на две години и половина. Трудно е да се каже затвор. По-скоро общежитие. Служил съм в казармата – там беше много по-строго, отколкото в затворническо общежитие“, казва той пред NOVA.
По думите му наказанието е напълно несъразмерно спрямо случилото се.
Седем години, седем месеца и седем дни чакане
Семейството на загиналото момиче подчертава, че делото се е превърнало в мъчителен маратон. Години наред те са обикаляли съдебните зали, без да усещат, че се доближават до справедливост.
„Ние се борим седем години, седем месеца и седем дни. Бавното правосъдие не е правосъдие. Виновният вече не осъзнава грешката си. Той си живее живота“, допълва бащата.
Тежки обвинения и пропуски по делото
Според близките разследването и съдебният процес са били белязани от сериозни пропуски. Те твърдят, че шофьорът е управлявал автомобила със 110 км/ч в градски условия и въпреки молбите на пътниците е отказал да намали.
„За мен това е умишлено убийство. Дъщерите ми са го молили да намали, а той им се е подигравал. Полицията не го е тествала за наркотици, защото нямало тестове. Прокуратурата първоначално искаше условна присъда“, разказва Данаил Тодоров.
Наказанието е увеличавано постепенно – от година и половина на първа инстанция до две години и половина след апелативното производство. Въпреки това семейството смята, че истинска отговорност така и не е потърсена.
Пътят към Страсбург
Макар присъдата да е окончателна в България, битката не приключва. Семейството обяви, че ще потърси правосъдие извън страната.
„Оттук нататък остава Страсбург – Европейски съд по правата на човека. Нека и той каже дали е нормално шофьор, убил дете със 110 км/ч, да получи такова наказание“, заяви бащата.
„Тази присъда е за нас, не за него“
Майката на Божидара е категорична, че прошка не е възможна.
„Аз не бих простила. Не мога да простя. Докато сме живи, ще живеем с тази присъда. Тя е за нас, не за него“, казва тя.
Случаят отново извади на преден план болезнения въпрос за справедливостта при тежки катастрофи в България. За почернените семейства присъдите често звучат не като възмездие, а като доказателство за безнаказаност.
30.2 С
25.2 С
32.2 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
Макаров
29.12.2025 16:08Бащата на момичето е най-обикновена путка, иначе досега щеше да е раздал правосъдие. Око за око, зъб за зъб.