Става дума за Илия Стоев, който е партньор в погребалната агенция наета да организира погребението на големия музикант.

(Българинът Илия Стоев изнася ковчега на Василис Карас от църквата в Солун)
Вече дни наред цяла Гърция е в траур след новината за смъртта на Василис Карас, а таверните се озвучават единствено от песните на култовия певец.
Телевизиите от своя страна пък не спират да излъчват документални филми и спомени за родения до град Кавала музикант, а Солун, градът в който Карас започва своята музикална кариера, е буквално залят от тъга през последните няколко дни.
Малко известен факт е, че когато е на 16 години Василис Карас започва своя път като музикант от едно малко солунско бозуки с името „Авантаж“. Годината е 1987, а към този момент Карас е абсолютно неизвестен за широката публика в южната ни съседка. Неговият братовчед Сакис, чийто прякор и до днес е „Момчето с яйцата“, тъй като в онези години се е занимавал с отглеждане на кокошки, е пък човекът, който има огромен принос в израстването на Карас като музикант.

През годините в заведението на Сакис в Солун Карас е редовен гост, като често дори сяда и пее на масата заедно с част от посетителите.
Всъщност десетки са легендите и разказите за щедростта и човечността на Василис Карас. Той многократно е дарявал стотици хиляди евро, както на домове на сираци и деца в неравностойно положение, така и на случайни хора, които са го молели за помощ.
Публична тайна е, че въпреки успешната си кариера Василис Карас умира сравнително беден, поради простата причина, че големият певец никога не е гледал на парите, като някаква значима ценност.

Едно от любимите му места в Солун пък е била „Паризмо Таверна“, намираща се в покрайнините на Солун, върху земя известна като „Селището на мира“. Въпросният имот от няколко десетки декари е бил лична собственост на Карас, но в крайна сметка той губи и него след като банката прибира земята.
През изминалите 40 години в музикално отношение Василис Карас се превръща от полулярен изпълнител в бог за своите фенове, които покриват не просто цяла Гърция, но и още десетки държави из цял свят. Факт, който му отрежда запазено място сред цяла плеяда от култови гръцки музиканти.

“Искам да ме погребете с музика!”, казваше Василис Карас приживе. Желанието му бе изпълнено, но липсата му едва ли скоро ще бъде преживяна.






