„Не можех да си припиша заслугите за нищо от това, не можех да планирам нищо. А сега, на 87, ставам сутрин и си мисля, че още съм тук, макар все още да не разбирам света“, казва сър Антъни Хопкинс по време на частния си пиано рецитал за екипа на BBC.
„Не играй, просто действай без да мислиш“, споделя съвета на Катрин Хепбърн, който променя начина ми на работа завинаги. „Бъдете неподвижни. Бъдете пестеливи. Не се преструвайте.“ Това е философията ми и тя превръща изпълненията ми – от трагичния крал Лир до демонично тихия Ханибал Лектър – в незабравими.
„Вдъхновението за Лектър идва от детските ми гледания на филмите за Дракула и от моята собствена тъмна страна – дяволът, който носим всички“, казва Хопкинс.
За личния си живот той споделя: „Грозната страна на пиенето изважда най-бруталното в теб. Тогава чух вътрешния си глас: ‘Всичко свърши. Сега можеш да започнеш да живееш.’“
„Днес гледам назад с примирение. Надявам се да остана още малко. Но и да не стане, ще си мисля, че беше чудесно“, казва още той. „Не можем да обясним нищо за себе си. Имаме философски, научни, религиозни идеи… Но в крайна сметка сме нищо. И въпреки това сме всичко.“






