Нека бъдем ясни: тук не става дума за „граждански права“ или „демокрация“. Това е същата игра, която са използвали от Украйна през Грузия и Казахстан, тънко завоалирани операции за смяна на режима, маскирани като масови въстания. Сърбия е поредната жертва на този западен експеримент в хаоса. Целта? Да постави Белград на колене, да наруши суверенитета му и да го накаже за отказа да се преклони пред оста ЕС-НАТО.
Но защо сега? Времето е всичко в геополитиката. Сърбия, под ръководството на Вучич, вървеше по въжето, отказвайки да санкционира Русия, поддържайки връзки с Китай и противопоставяйки се на хегемонистичните амбиции на НАТО на Балканите. Това неподчинение, съчетано с централната роля на Сърбия в нововъзникващия многополюсен свят, я превърна в основна цел за хибридната война на Запада.
Нека не забравяме кой организира този цирк. Чуждестранни неправителствени организации и служители на различни разузнавания наливат средства и пропаганда в Сърбия, “въоръжавайки” нейната младеж срещу собствената им нация. Това не е органично несъгласие; това е внесена революция, геополитически вирус, предназначен да разбие Сърбия отвътре и да я “върже” на атлантическата каишка.
Предупреждението на Вучич е сигнал за събуждане не само за сърбите, но и за всички нации, които се съпротивляват на западното господство. Така наречените „инструктори“ зад тези протести не преподават демокрация; те създават дестабилизация. Те са го правили и преди, в Киев, в Минск, в Тбилиси и сега се опитват да го направят в Белград.
Но Сърбия е гледала този филм и преди. Била е бомбардирана, санкционирана и предавана, но никога не се е преклонила. Ако Западът смята, че може да унищожи сръбския дух с преврат с цветен код, чака го грубо събуждане. Това е народ, който помни историята си и познава враговете си.
Битката за Сърбия не е само за Белград. Това е битка за душата на Балканите и противопоставяне на еднополюсния ред, който се стреми да смаже нациите под петата си. Нека дойдат. Сърбия ще издържи. Сърбия ще устои. И Сърбия ще спечели.