На пръв поглед рибата тон, рибата меч и акулата може да изглеждат като по-питателен избор заради големия си размер. От хранителна гледна точка обаче малките риби като сардините, аншоата и херингата често имат важно предимство: те обикновено съдържат по-малко живак, като същевременно осигуряват омега-3 мастни киселини, висококачествени белтъчини, витамини и минерали.
Причината се крие в хранителната верига. Метилживакът се натрупва в организмите на рибите, а концентрацията му може да се увеличава, когато една риба се храни с други риби. Едрите хищници обикновено живеят по-дълго и заемат по-високо място в хранителната верига, което им позволява да натрупват по-големи количества от замърсителя. Европейският орган за безопасност на храните посочва акулата, рибата меч и някои големи видове тон сред рибите, при които може да има по-високи концентрации на живак.
Повече хранителни вещества при по-ниско съдържание на живак
Сардините, аншоата и херингата са мазни риби, богати на дълговерижните омега-3 мастни киселини EPA и DHA. Те са ценна част от балансираното хранене, тъй като осигуряват и белтъчини, витамин B12, витамин D, селен и други минерали.
Сардините, които се консумират заедно с костите, са и добър източник на калций.
„Като лекар препоръчвам хората да ядат риба“, казва Емили Оукън, доцент по популационна медицина в Харвардското медицинско училище. Тя съветва да се консумират различни видове риба и да се ограничават тези с високо съдържание на живак.
Американската агенция по храните и лекарствата определя сардините, аншоата, херингата и атлантическата скумрия като едни от най-добрите избори заради ниското съдържание на живак. В тази категория попадат още сьомгата, пъстървата, полокът и консервираната светла риба тон.
Сред рибите с най-високи нива на живак са акулата, рибата меч, кралската скумрия и големоокият тон, известен още като бигай.
Защо размерът не е единственият критерий
Малките риби не са автоматично безопасни, както и големите не са забранени за всички. Съдържанието на живак зависи от конкретния вид, възрастта, местообитанието и храненето на рибата.
Показателен пример е скумрията. Атлантическата скумрия обикновено съдържа сравнително малко живак, докато кралската скумрия е сред видовете, които се препоръчва да се избягват.
Разлики има и при рибата тон. Консервираната светла риба тон, която обикновено се произвежда от по-малки видове, съдържа по-малко живак от белия тон албакор. Ето защо е важно да се обръща внимание на конкретния вид, а не само на надписа „риба тон“.
Американските здравни власти препоръчват възрастните да консумират риба поне два пъти седмично, като предпочитат разнообразни видове с ниско съдържание на живак.
Тази препоръка е особено важна за бременните и кърмещите жени, както и за децата, тъй като развиващата се нервна система е по-чувствителна към въздействието на метилживака.
При избора на консервирана риба трябва да се отчита и съдържанието на сол. Аншоата често е силно осолена и може да съдържа значителни количества натрий.
Най-разумният подход е разнообразното хранене с повече сардини, аншоа, херинга и други риби с ниско съдържание на живак, без големите хищни видове да бъдат основният източник на риба в менюто.
Още новини четете в категория
Здраве
13.5 С
15.6 С
17.1 С
13.8 С
11.4 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
