Вашингтон предприе безпрецедентна стъпка срещу международното правосъдие, като включи Международния наказателен съд (МНС) в Хага в американския санкционен списък. Решението беше обявено на 9 октомври – същия ден, в който Нобеловата награда за мир за 2026 г. беше присъдена на южноафриканската юристка Наванетем „Нави“ Пилай, бивша съдийка в същия съд. Двете събития поставиха във фокуса на световното внимание противоположните позиции за ролята на международните съдебни институции.

Американското министерство на финансите официално потвърди, че МНС е добавен в списъка на санкционираните лица и организации, поддържан от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC).

Досега Вашингтон беше налагал ограничения срещу отделни представители на съда. Новото решение засяга самата институция.

Блокиране на активи и ограничения върху финансовите операции

Включването на Международния наказателен съд в санкционния списък означава блокиране на неговото имущество и имуществени интереси, които се намират на територията на САЩ или са под контрола на американски лица.

Забраняват се и повечето финансови и търговски операции с институцията, освен когато са изрично разрешени.

Американското финансово министерство публикува едновременно с решението няколко генерални лиценза, които допускат определени изключения.

Те обхващат операции, свързани с телекомуникации, корпоративен софтуер, пенсионни плащания и определени категории задържани лица, намиращи се под юрисдикцията на съда.

Според информацията на Асошиейтед прес американските граждани и компании получават шестмесечен период за прекратяване на съществуващите делови отношения с МНС.

Рубио: Или съдът ще прекрати заплахите си, или ние ще прекратим съществуването му

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио защити санкциите с аргумента, че Международният наказателен съд се е политизирал и неправомерно се опитва да упражнява юрисдикция върху американски и израелски граждани.

Във видеообръщение той заяви, че Вашингтон ще ограничи ресурсите на институцията, за да възпрепятства действията ѝ срещу САЩ.

Рубио отправи и предупреждение, че американската администрация ще продължи натиска, ако съдът не промени поведението си.

Според Асошиейтед прес държавният секретар е призовал и американските съюзници да подкрепят действията на Вашингтон.

Защо Вашингтон е в конфликт със съда в Хага?

Съединените щати не са страна по Римския статут – международния договор, въз основа на който е създаден Международният наказателен съд.

Американските власти оспорват възможността институцията да разследва и преследва граждани на САЩ без съгласието на Вашингтон.

Особено остри противоречия възникнаха около разследванията за действия на американски военнослужещи в Афганистан и около издадените от МНС заповеди за арест на израелски представители, включително премиера Бенямин Нетаняху.

Още през февруари 2025 г. президентът Доналд Тръмп подписа указ, който създаде основание за санкции срещу представители на съда. На 13 февруари същата година американското финансово министерство включи в санкционния списък тогавашния главен прокурор на МНС Карим Хан.

Последваха ограничения срещу други представители на институцията.

Санкциите от 9 октомври 2026 г. представляват нов етап в конфликта, защото вече са насочени срещу Международния наказателен съд като организация.

Нобелова награда за мир за бивша съдийка в МНС

На същата дата Норвежкият нобелов комитет обяви, че отличава Наванетем Пилай за усилията ѝ за утвърждаване на мира и международното право.

В официалните мотиви се подчертава дългогодишната ѝ работа за преследване на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид.

Пилай е родена в Южна Африка по време на апартейда. Кариерата ѝ включва защита на човешките права, работа в международното наказателно правосъдие и участие в разследвания на тежки нарушения на международното право.

Тя е била съдия в Международния наказателен съд, а по-късно и върховен комисар на ООН по правата на човека.

Нобеловият комитет определя отличието като признание за приноса ѝ към изграждането на международен правен ред, при който извършителите на най-тежките престъпления могат да бъдат подведени под отговорност.

Съвпадение с особено силно политическо послание

Обявяването на санкциите срещу МНС и присъждането на Нобеловата награда на негова бивша съдийка в рамките на един ден придава допълнителен международен отзвук на двете събития.

От едната страна стои американската администрация, която обвинява съда в политически мотивирани действия и оспорва неговата юрисдикция.

От другата е Норвежкият нобелов комитет, който отличава дългогодишните усилия за укрепване на международното право и механизмите за наказателна отговорност.

Международният наказателен съд: Това е атака срещу върховенството на закона

Международният наказателен съд осъди новите американски санкции и ги определи като опит да бъде възпрепятствано правораздаването.

Според институцията ограниченията засягат не само нейната работа, но и основни принципи на международния правен ред.

Председателят на съда Томоко Акане заяви, че МНС ще продължи да изпълнява мандата си независимо и безпристрастно, въз основа на закона и доказателствата.

Реакция дойде и от Нидерландия, където се намира седалището на съда. Нидерландският външен министър Том Берендсен определи американското решение като дълбоко разочароващо и потвърди подкрепата на страната си за институцията.

Два различни подхода към международното правосъдие

Международният наказателен съд е създаден, за да разглежда дела срещу физически лица, обвинени в геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и престъплението агресия при определени условия.

За разлика от Международния съд на ООН, който разрешава спорове между държави, МНС може да търси индивидуална наказателна отговорност.

Санкциите на САЩ поставят въпроса доколко съдът ще може да продължи нормално дейността си при ограничения върху финансовите и технологичните му отношения.

Нобеловата награда за мир на Нави Пилай, от своя страна, насочва вниманието към значението на международните съдебни механизми за защитата на жертвите на тежки престъпления.